— Ъ… ъ… ъ…
— Моля?
— Само повтаряше ъ… ъ… ъ. Идеше ми да го замеря с лъжичката за кафе.
Тук можех да се включа като кажа, че не всички сме съвършени, но прецених, че сега не е момента. Вместо това казах:
— Сигурно е бил притеснен.
— Това бе и неговото оправдание. Казах му, че няма право да бъде притеснен.
— Значи си говорила с него?
— Да, говорих.
— След обяда?
— Веднага след обяда.
— Но искаш пак да го видиш?
— Да.
— Да отида да го потърся, а?
— Да. И му кажи, че ще съм в кабинета на господин Травърс. Там никой няма да ни безпокои.
— Той сигурно е в беседката край езерото.
— Добре, кажи му да се маха оттам и да дойде в кабинета — каза тя по същия начин, по който Магистърът по изкуствата Арнолд Абни казваше, че желае да поговори с Устър след сутрешната молитва. Върнах се пак в отминалите дни.
За да стигнеш до беседката, трябва да прекосиш поляната. Същата, за която Споуд бе споменал, че ще се позабавлява, като ме просне върху нея и ме стъпче. Първото нещо, което видях освен птичките, пчеличките, пеперудките и какви ли още не животинки, които прекарваха свободното си време тук, беше Л. П. Рънкъл, излегнал се в хамака, унесен в сладка дрямка и леля Далия до него, седнала на стол. Щом ме видя, тя стана, запъти се към мен и ме замъкна на два-три метра встрани, като едновременно с това ми правеше знак с показалец пред устните.
— Той спи — каза тя.
Едно похъркване от хамака потвърди истинността на това и аз казах, че и сам мога да забележа, че спи и каква отблъскваща гледка представлява, а тя ми каза в името на Всевишния да не муча на толкова висок глас. Малко докачен от обвинението в мучене от жена, чийто най-тих шепот беше все едно някой вика добитъка си да се прибира през реката, й казах, че не муча, а тя отговори: „Добре, недей!“
— Може да е в лошо настроение, ако се събуди внезапно.
Това беше умна мисъл, говорела добре за познанията й по стратегия и тактика, но с моя остър ум аз забелязах един дефект в цялата работа и привлякох вниманието й върху него.
— От друга страна, ако не го събудиш, как ще пледираш за каузата на Тъпи?
— Казах внезапно, магаре такова. Ако оставя природата да си свърши сама работата, всичко ще бъде наред.
— Може би тук си права. Дали природата смята да се бави още дълго, как мислиш?
— Откъде да знам?
— Просто се чудех. Не можеш да стоиш тук през целия следобед.
— Мога, ако трябва.
— Тогава ще те оставя да си седиш. Трябва да отида да потърся Джинджър. Да си го виждала?
— Преди малко мина оттук със секретарката си на път за беседката. Каза ми, че трябвало да продиктува някои неща. Защо ти е?
— Не го търся аз, въпреки че винаги ми е приятно в неговата компания, Флорънс ми нареди да го намеря. Днес по обяд му трила сол на главата…
Тук тя ме прекъсна с едно рязко „Ш-ш-т!“, защото Л. П. Рънкъл се беше размърдал в съня си и като че ли животът се връщаше в безволевото му тяло. Оказа се, че това е фалшива тревога и аз продължих моите съображения:
— Очевидно не е успял да впечатли присъстващите на обяда в Търговската камара, а тя е разчитала той да се прояви като… как се казваше оня грък?
— Бърти, ако не се боях, че ще събудя Рънкъл, щях да те ударя с нещо тъпо, стига да имах подходящ предмет под ръка. Какъв грък?
— Нали и аз това те питам. Дето дъвчел камъчета.
— Демостен ли имаш предвид?
— Сигурно ще е той. Ще направя после справка с Джийвс. Флорънс очаквала Джинджър да се прояви като истински Демостен, ако това е името, ама не ми се вярва много, въпреки че имах един съученик навремето, който се казваше Джанбатиста. Та Джинджър я разочаровал и това я ядосало. Знаеш, че като се ядоса, не си подбира приказките.
— Изобщо не си подбира приказките — отвърна роднината намръщено. — Чудя се как Джинджър търпи това.
Така се случи, че точно аз можех да й разясня проблема, който я тревожеше. Нещата, движещи отношенията между младите, отдавна бяха отворена книга за мен. Бях мислил доста по този въпрос, а когато мисля доста по някой въпрос, сложнотиите бързо се изглаждат.
— Той я понася, стара родственице, защото я обича и няма да си далеч от истината, ако кажеш, че любовта побеждава всичко. Знам какво имаш предвид, разбира се. Изненадана си, че човек с неговата сила и енергия се свива на кълбо, щом тя погледне с присвити очи и понася нейните критики, ако това е точната дума, с покорството на шпаньол, скастрен, че е довлякъл някой вонящ кокал в гостната. Това, което не дооценяваш, е фактът, че когато става въпрос за изящно изваян профил, тяло на топола и платиненоруса коса, тя спокойно влиза в първата десетка, а тези неща са от значение за Джинджър. Ти и аз, дискутирайки Флорънс обективно, считаме че се държи господарски доста над поносимото, но той гледа на нещата под друг ъгъл. Това е проява на психологията на индивида, както го нарича Джийвс. Твърде възможно е семената на бунта да избуяват у него, когато тя говори без да си мери приказките, но в един момент погледът му спира върху профила й или върху косата й и си казва: „Ама тя не носи шапка!“, но после забелязва за кой ли път, че тялото й има извивки като на железница в увеселителен парк и си казва, че си струва да се примири с устатостта й, само и само да стане негова. Любовта му, разбираш ли, не е изцяло духовна. В нея има примесено нещо плътско.