— Какво правиш тук, всъщност? — попита ме той най-накрая.
На това можех да отговоря, че имам право да влизам в беседката по всяко време, в което си пожелая, тъй като тя е собственост на леля ми Далия и по този начин двамата с нея сме кръвно свързани, но нещо ми подсказа, че учтивостта би била по-добрата политика. Отхвърляйки нападките, аз заявих, че не съм слухтял като някой проклет детектив, а с решителни, мъжествени крачки се бях запътил да го търся, защото Флорънс ми беше наредила, а бях научил от добре информиран източник, че това е мястото, където мога да го намеря.
Логичността на моя изказ имаше успокояващия ефект, на който се надявах. Държането му се промени, позагубвайки доста от заплашителността на кафявата мечка, и скоро вече разговарях със стария Джинджър от младежките компании. Това показваше, че, както вече ви казах, учтивостта действа както мехлема за раните. Когато той проговори, беше ясно, че ме счита за другар и съюзник.
— Предполагам, че всичко това ти изглежда малко странно, Бърти.
— Никак, старче, никак даже.
— Но има едно просто обяснение. Обичам Магнолия.
— Мислех, че обичаш Флорънс.
— Аз също. Но нали знаеш, никой не е застрахован от грешки.
— Разбира се.
— Искам да кажа, когато търсиш идеалното момиче.
— Точно така.
— Смея да отбележа, че и на теб ти се е случвало.
— От време на време.
— На всеки може да се случи, предполагам.
— Не бих се учудил.
— Грешката на тези, които търсят идеалното момиче е, че правят своя избор преди още да са разгледали целия щанд. Срещнеш някоя със съвършен профил, платиненоруса коса и фигура на топола и си мислиш, че това е краят на твоето търсене. „Бинго!“ — крещиш. — „Тази е. Никоя друга.“ И без да подозираш вече си свързал съдбата си с жена тип фелдфебел и със спартански възгледи за дисциплината, а ако беше продължил само малко по-нататък, щеше да срещнеш най-сладкото, най-милото и най-нежното момиче, стенографирало някога кореспонденция под твоята диктовка, която ще те обича и ще се грижи за теб и през ум няма да й мине да те тормози, без значение какви са обстоятелствата. Имам предвид Магнолия Гленденън.
— И аз така си помислих.
— Думи нямам да ти опиша как се чувствам, Бърти.
— Не се и опитвай.
— Още от момента, в който дойдохме тук, изпитвах подозрението, че тя е точно за мен и че със сгодяването ми с Флорънс съм направил най-голямата грешка в живота си. Точно сега и последните ми съмнения се разсеяха.
— Какво се случи точно сега?
— Тя ми разтри врата. Разговорът ми с Флорънс, дето ми дойде като капак на онзи ужасен обяд в Търговската камара, ми беше докарал страхотно главоболие и тя ми разтри врата. Тогава разбрах. Когато тези нежни пръстчета докоснаха кожата ми като райски пеперудки, кацнали върху цветче…
— А-ха, ясно.
— Беше като откровение, Бърти. Разбрах, че съм намерил това, което търся. Казах си: „Това е нещо прекрасно. Давай нататък.“ и се обърнах с лице към нея. Хванах я за ръката. Вгледах се в очите й. Тя — в моите. Казах й, че я обичам. Тя каза, че също ме обича и се отпусна в прегръдките ми. Аз я притиснах до себе си. Бъбрихме си нежности и за известно време всичко беше прекрасно. Не можеше и да бъде по-хубаво. Но изведнъж ме порази една мисъл. Има един голям проблем. Сигурно се досещаш.
— Флорънс?
— Точно така. Колкото и началнически да се държи и да се изразява просташки, когато нещо не й харесва, всъщност… да я беше чул след онзи обяд в Търговската камара… аз все пак съм сгоден за нея. И докато момичетата могат да развалят годежи чак до дълбока старост, мъжете не могат.
Бях схванал мисълта му. Беше очевидно, че и той като мен искаше да си остане почтен рицар, а човек просто не може да бъде почтен, още по-малко рицар, ако ходи насам-натам да се сгодява с тази и онази и след това им казва, че всичко е свършило. Изглеждаше, че проблемът, надигнал грозната си глава, беше с изключително големи, бих казал KING-SIZE размери, достатъчно голям да провали всички предприети от Джинджър действия по въпроса. Но когато му споменах това с трепетна нотка на съчувствие, а може би съм му стиснал и ръката, не съм сигурен, бях изненадан от кикотенето му, наподобяващо пробит радиатор.
— А, не се тревожи — каза той. — Ситуацията изглежда малко объркана, признавам, но ще се оправя. Ще направя така, че Флорънс да развали годежа.
Каза го с толкова весел, самоуверен, звънлив глас, също като старата ми родственица, когато си правеше сметката как ще накара Л. П. Рънкъл да й играе по свирката, че аз нямах никаква охота, ако това е точната дума, да кажа каквото и да е, което би го отчаяло. И все пак трябваше да попитам: