По някакво, бих го нарекъл странно съвпадение, той направи пауза на това място и ме попита защо изглеждам като нещо, довлечено от котката, точно както ме беше попитала старата родственица след разговора ми с мама Маккоркадейл. Не знам какви неща домъкват котките в къщи, но би могло да се предположи, че едва ли е нещо много приятно за окото и очевидно, когато съм под влиянието на силни емоции, наподобявам скъпоценна котешка находка. Ясно ми беше защо изглеждам така в този момент. Винаги съм намирал за крайно неприятно да разбиеш надеждите и мечтите на един приятел от детинство и без съмнение това се изписва на лицето ми.
Нямаше смисъл да говоря със заобикалки. Ето още един случай, когато ако нещо ще се прави, трябваше да се направи веднага.
— Джинджър — казах аз, — страхувам се, че имам една лоша новина за теб. Тази книга вече я няма на белия свят. Джийвс ходил при Бингли, забъркал му едно приспивно коктейлче Мики Фин и я взел от него. Сега тя е в неговите книжа.
В началото не можа да схване, та трябваше да му обясня:
— Бингли не е почтен човек, както си мислиш. Напротив, той е мръсник от висша класа. Няма да сбъркам, ако го определя като мазен и подъл гол охлюв. Той откраднал книгата от „Ганимед Младши“ и се опитал да я продаде на Маккоркадейл. Тя го изритала от дома си, защото госпожата е честен човек и тогава Бингли се е опитал да я продаде на теб. Но през това време се появил Джийвс и я взел.
Може би мина цяла минута, докато Джинджър успя да схване казаното, но за мое учудване това ни най-малко не го разтревожи.
— Е, няма нищо. Джийвс може да я занесе до редакцията на вестника.
Поклатих тъжно с глава, защото знаех със сигурност — този път надеждите и мечтите му щяха да получат нов удар между очите.
— Не би го направил, Джинджър. За Джийвс тази книга е свещена. Десетки пъти съм го навивал да унищожи страниците, отнасящи се за мен, но той е непреклонен като Варлаамовото магаре, което, сигурно си спомняш, като се запънало, твърдо отказало всякакво сътрудничество. Джийвс не би я изпуснал от ръцете си.
Джинджър прие това точно както очаквах. Започна да пелтечи, даже зарита масата и сигурно щеше да я направи на парчета, ако не беше от мрамор. Трябва да е изживявал страшна травма, но това, което го терзаеше, предполагах, не беше болката от наранения крак, а болката на душата. Очите му святкаха, ноздрите му трепереха и ако не скърцаше със зъби, значи никога не съм чувал скърцане на зъби.
— Не би го направил, а?
Беше започнал отново да прилича на кафява мечка.
— Не би, а?… Не би? Ще видим. Изчезвай, Бърти. Искам да помисля.
Изчезнах с удоволствие. Такива изблици на неконтролирани емоции ми се отразяват доста зле.
Глава 14
Най-краткият път до къщата беше през ливадата, но аз не минах оттам. Вместо това се отправих към задната врата. Мислех си, че е задължително да се видя с Джийвс колкото се може по-скоро и да го осведомя за страстите, които бе отприщил. Да го предупредя да стои далеч от Джинджър, докато разпалената му кръв не се успокои.