Скочих на крака, предизвиквайки по този начин падането на Огъстъс на земята. Бях станал жертва на всички възможни обстоятелства. Отношенията ми със Споуд бяха обтегнати от доста време, така че всеки път, щом го срещнех, изпитвах тайния страх, че ей сега ще ме фрасне по окото. Очевидно, аз нямах никаква вина, ако той и Маделин си имат проблеми, но това не беше нещо, което да го спре да търси вината у мен. Това е като историята за онзи, дето бил в затвора и един приятел отишъл да го види и го попитал защо е вътре. Онзи му отговорил, а приятелят му казал: „А бе, не могат да те вкарат в затвора за такова нещо.“, а онзи казал: „Знам, че не могат, ама на, вкараха ме.“ На Споуд не му трябваха логични причини, за да се нахвърли върху някой, който не му е симпатичен. Сигурно това е, защото приличаше на Флорънс и би си изкарал яда на първия срещнат невинен минувач. Накратко, намирах се в такова състояние на духа, като онези от псалма, дето умрели от шубе, когато се обърнали назад и видели, че Мидийските войски ги дебнат от всички страни.
Затова изпитах истинско облекчение, когато усетих, че в поведението му няма и следа от враждебност. Приличаше ми на човек, който току-що е видял коня, на който е заложил всичките си спестявания, плюс всичко, което е успял да задигне от касата на шефа си, да губи състезанието само с една глава разстояние. Лицето му, което и без това не беше нещо, с което да се похвали човек, бе измъчено и разкривено, но по-скоро от болка, отколкото от желание да нанася тежки телесни повреди. И ако човек винаги би предпочел Споуд да не е наблизо, един измъчен и изкривен от болка Споуд беше определено следващото най-хубаво нещо. В поздрава ми, който последва, се почувства неподправена нотка на сърдечност.
— О, здрасти, Споуд, здрасти. Ето те и теб, а? Чудесно.
— Може ли да поговорим малко, Устър?
— Разбира се, че може. Даже много.
Той замълча за минута, използвайки паузата да ме подложи на щателно изследване. След това отрони въздишка и поклати глава:
— Не мога да го проумея.
— Какво не можеш да проумееш, Споуд, стари приятелю, или по-скоро лорд Сидкъп, стари приятелю? — попитах с приветлив глас, защото истински желаех да помогна на този нов и по-добър Споуд да разреши всеки проблем, който го притеснява.
— Как може на Маделин и през ум да й мине да се омъжи за човек като теб? Тя развали годежа ни и казва, че ще направи точно това. Беше абсолютно категорична. „Всичко е свършено!“ — каза тя. — „Ето ти пръстена. Ще се омъжа за Бърти Устър и ще го направя щастлив.“ По-ясно от това не може, нали?
Вдървих се от глава до пети. Даже и при тези условия, в този тревожен следвоенен свят, не бях очаквал да се превърна в стълб от сол дори за кратко време, но тази вест успя да го направи. Не знам каква част от моята читателска аудитория е била удряна през лицето с мокра риба, но тези, които са били, ще разберат чувствата ми, когато седмият граф Сидкъп прочете този ужасен бюлетин. Всичко започна да се клати и през това, на което казват тъмна мъгла, аз виждах един трептящ по краищата седми граф Сидкъп, изпълняващ такива въртеливи движения, каквито приятелите ми, които са пътували повече, биха оприличили на танците на факирите в Кайро.
Бях стъписан. Виждаше ми се невъзможно Маделин Басет да е развалила годежа им. После си спомних, че когато тя му се вричаше, той я примамваше с корона на графиня и нещата се изясниха. Искам да кажа, ако махнеш короната, какво ще остане? Само Споуд. Не е достатъчно, ще си каже момичето.
През това време той продължаваше да обяснява защо намира за толкова странно това, че Маделин е намислила да се омъжва за мен и почти веднага усетих, че съм сгрешил, като съм си мислел, че не е враждебно настроен. Говореше през стиснати зъби, а това е сигурен белег за враждебност.
— Доколкото виждам, Устър, никак не си привлекателен. Интелигентен? Не. Външен вид? Не. Способности? Не. Дори не можеш да откраднеш чадър, без да те хванат. Единственото нещо, което може да се каже за теб е, че не носиш мустаци. Казаха ми, че веднъж си имал, но си ги обръснал от състрадание към околните. Това е в твой плюс, но е много малко да натежи на везните срещу останалите ти дефекти. Когато човек се замисли колко многобройни са те, може да предположи, че само противният ти рекорд от кражби на каквото ти попадне пред очите е нещото, което е допаднало на романтичната душа на Маделин. Тя ще се омъжи за теб с цел да те поправи, и нека ти кажа, Устър, че ако я разочароваш, ще съжаляваш. Тя може и да ме е отблъснала, но аз винаги ще я обичам, както винаги съм я обичал, още откакто беше ей-толкова малка и ще направя всичко възможно, за да съм сигурен, че нейното нежно сърце не е разбито от някой кучи син, който прилича на момче от църковен хор на турне из провинцията, и който не може да види нещо със стойност, без да го открадне. Може би ще си мислиш, че си в безопасност от мен, когато си отишъл да се поразтъпчеш в Уормуд Скрабс пак за някоя кражба, но аз ще те чакам да се появиш и ще те разкъсам на части. Ще те разчленя. И — добави той, понеже мозъкът му помнеше само ограничен брой изрази — ще танцувам върху останките ти с подковани ботуши.