— Съвършено ясно, сър. Намирам ви за много красноречив.
— Така, първо трябва да ти обясним за каква купичка става дума, а тук съм затруднен, защото самият аз нямам ни най-малка представа, освен това, че е сребърна, стара и е едно от онези неща, които чичо Том колекционира. Рънкъл се надяваше да му я продаде. Би ли добавила някои подробности? — обърнах се към старата си родственица.
Тя свъси вежди и каза, че не може да помогне много в тази насока.
— Всичко, което знаем, е, че е от времето на Чарлз Втори и е от някакъв холандски майстор.
— В такъв случай, мисля, че знам за коя купичка говорите, сър — каза Джийвс с озарено лице, доколкото си позволява това, тъй като по причини, които са си само негови, той е с постоянно невъзмутим израз на лицето, като восъчна фигура на Мадам Тюсо. — Отбелязана е в един каталог на аукционната къща Сотби, който случайно разглеждах наскоро.
— Не е ли тази купичка — обърна се той към старата родственица — от позлатено сребро, с украсена кръгла основа, долната част гравирана със стилизирани акантови листа, с извити дръжки с мъниста, а капакът увенчан с розетка от спираловидно извити акантови листа, подставката в разлата форма върху кръгла подвижна основа с бордюр от акантови листа, прикрепена към многолистна пластинка, а дръжчицата на капака с извит нагоре ръб?
Той направи пауза, за да получи отговор, но родственицата не отговори веднага. Видът й беше като на човек, прегазен от трамвай. Странно, наистина, защото от години беше слушала такива неща от чичо Том. Накрая измърмори, че не би се изненадала или не би се учудила, или нещо такова.
— Не знам. Може и да е същата.
— Мисля, че е същата, госпожо. Споменахте холандска изработка. Името на бижутера не е ли Ханс Конраел Брехтел от Хага?
— Не мога да ти кажа. Знам, че не беше Смит, Джоунс или Робинсън, но само толкова. Но каква полза от всичко това? Какво значение има дали подставката е с бордюр от акантови листа или че дръжчицата на капачето е с извит нагоре ръб?
— Точно така — съгласих се и аз. — Или че заслугата за тази подставка и това капаче е на Ханс Конраел Брехтел от Хага. Въпросът, Джийвс, е не точно каква купичка е свила леля, а доколко е имала право да свива каквато и да е купичка въобще, когато собственикът й е неин гост. Аз мисля, че това е нарушение на правилата за гостоприемство и нещото трябва да се върне. Прав ли съм?
— Ами, сър…
— Продължавай, Джийвс — обади се скъпата ми родственица. — Кажи, че съм крадла, която трябва да бъде изхвърлена от Дамския клуб в Маркет Снодсбъри.
— Ни най-малко, госпожо.
— Тогава какво искаше да кажеш, но се подвоуми?
— Просто, по мое мнение, нищо няма да спечелим, ако задържим предмета.
— Нещо не ти схванах мисълта. А разменната монета при пазаренето?
— Боя се, че няма да ви е много от полза, госпожо. Доколкото разбрах от господин Устър, сумата, която се надявате да получите от господин Рънкъл, възлиза на няколко хиляди лири.
— Най-малко петдесет, ако не и сто.
— В такъв случай не си представям как ще удовлетвори искането ви. Господин Рънкъл е опитен финансист.
— Незаконнороден.
— Много е възможно да сте права, госпожо, въпреки че той умее много точно да преценява печалбата и загубата. Според каталога на Сотби цената, на която е бил продаден предметът на търга, е девет хиляди лири. Едва ли той ще изразходи сто или дори петдесет хиляди, за да го има отново.
— Разбира се, че няма — казах, пленен от красноречието му, както и той беше от моето преди малко. — Това е все едно да разменяш сливи за смет. Той просто ще каже: „Както дошло, така си и отишло“ и ще го включи в графата загуби, може би след консултация с адвоката си как да използва това, за да си намали данъците. Благодаря ти, Джийвс. Ти изясни нещата по присъщия си блестящ начин. Ти си… какво беше казал оня ден за някой си Даниил?
— Даниил, справедливият съдия6 ли, сър?
— Точно така. Това си ти — Даниил, „справедливият съдия“.
— Много мило от ваша страна, сър.