Бях шашардисан и раздвоен. От една страна изпитвах остра болка на съжаление, че съм пропуснал това, което носеше всички белези да е било едно от най-изключителните политически събрания; от друга, подейства ми като екзотичен и освежаващ плод да чуя, че Споуд е бил цапардосан с картоф по окото. Почувствах как изпитах благоговение пред стрелеца, извършил това предостойно дело. Само ръка на майстор може да се прицели точно с картоф, като се вземе предвид формата му.
— Разкажи ми повече — помолих аз развеселен.
— Имаш да вземаш. Трябва да стигнем до Лондон рано-рано, за да изберем гражданското.
Това не звучеше като събитие, имащо нещо общо с Флорънс, която, ако изобщо успее да не развали годеж, със сигурност ще настоява за епископи, шаферки, хор и прием след това. Порази ме една мисъл и мисля, че може и да съм зейнал от учудване. Някой издаде звук като от сифон за газирана вода и сигурно съм бил аз.
— Като казваш „ние“, теб и Магнолия Гленденън ли имаш предвид?
— Че кой друг?
— Но как?
— Няма значение как.
— Но за мен има значение. Ти беше проблем „г“ в моя списък и искам да знам как е бил разрешен. Предполагам, че Флорънс ти е опростила наказанието…
— Да, и то недвусмислено. Излизай от колата.
— Но защо?
— Защото, ако до две секунди не излезеш, аз ще те изхвърля.
— Искам да кажа, защо ти е опростила наказанието?
— Питай Джийвс — отвърна той и прикрепвайки се с ръка към яката на палтото ми, ме извади от колата, тъй както хамалин изхвърля чувал със зърно. Застана на моето място зад волана и отпраши по алеята, за да отиде на среща с женичката, която, предполагам, го чакаше на някое уговорено място с нужния багаж.
Джинджър ме остави в състояние, което най-точно може да се опише като объркано, зашеметено, озадачено, смутено и шашардисано. Това, което разбрах от него беше: а/ че дебатът не бе протекъл в приятелска атмосфера, б/ че след края, Флорънс бе развалила годежа, в/ ако исках допълнителна информация, можех да я получа от Джийвс. Малко повече, отколкото змиеукротителите получават от глухата змия, но не кой знае колко. Чувствах се като адвокат, като мама Маккоркадейл например, на който незадоволителен свидетел е объркал плановете.
В този момент си спомних, че Джинджър описа Джийвс като фонтан от информация, така че първото нещо, което направих, щом стигнах до гостната и не намерих никого там, бе да сложа палец върху звънеца и да натисна.
Сепингс се обади на повикването. Ние с него сме дружки от детинство. Моето, разбира се, не неговото — и по правило, когато се срещнем, разговорът ни блика като буйна река, главно на тема времето и неговото лумбаго. Но този път не ми беше до празни приказки.
— Сепингс — казах аз. — Трябва ми Джийвс. Къде е?
— В помещението за прислугата, сър, утешава прислужничката.
Разбрах, че има предвид момичето, на чиято работа с гонга се бях възхитил още първата вечер и колкото и неотложна да беше работата ми, реших, че ще е проява на човещина, ако кажа една-две утешителни думи, без значение какво беше нещастието й.
— Получила е лоша вест, така ли?
— Не, сър, беше ударена с ряпа.
— Къде?
— В ребрата, сър.
— Искам да кажа, къде се случи това?
— В кметството, сър, към края на дебата.
Поех дълбоко дъх. Все повече и повече започвах да осъзнавам, че събранието, което бях изпуснал, беше белязано от страсти, които напомняха най-страшните ексцесии на френската революция.
— Самият аз, сър, замалко не бях улучен от домат. Профуча покрай ухото ми.
— Това много ме изненадва, Сепингс. Не се учудвам, че си бледен и трепериш.
И наистина трепереше, като зле приготвено желе.
— И защо цялата тази бъркотия?
— Заради речта на господин Уиншип, сър.
Това ме учуди. Винаги съм предполагал, че речите на Джинджър не отговарят на стандартите, поставени от Демостен, ако така му беше името, но не мислех, че са до такава степен отвратителни, та да накарат слушателите му да започнат да хвърлят яйца и зеленчуци. И даже се канех да продължа разследването, когато Сепингс се запромъква към вратата с думите, че ще информира господин Джийвс за моето желание да разговарям с него. И само след миг моят човек се появи.
— Пожелали сте да ме видите, сър.
— Можеш да използваш и по-силна дума, Джийвс. Копнеех да те видя.