— Нима, сър?
— Току-що срещнах Джинджър на алеята.
— Да, сър, той ми съобщи, че отива там да чака вашето завръщане.
— Каза ми, че вече не е сгоден за госпожица Крей и сега е сгоден за госпожица Гленденън. И когато го попитах как е станала тази рокада, той ми отговори, че ти ще ми обясниш.
— Ще бъде удоволствие за мен, сър. Желаете подробен доклад?
— Точно така. Не пропускай никакви подробности, даже и най-малките.
Той замлъкна за момент. Без съмнение си подреждаше мислите. След това започна:
— Значението, което електоратът придаваше на дебата — започна той, — беше очебийно. Значителна аудитория се беше събрала в кметството. Кметът и общинарите бяха там, заедно с цвета на аристокрацията на Маркет Снодсбъри, а също и елементи от по-низшите слоеве с каскети и пуловери с високи яки, които изобщо не биваше да бъдат допускани.
Тук трябваше да го порицая:
— Не е ли малко снобарско това, а, Джийвс? Май си малко склонен да съдиш хората по дрехите. Пуловери с висока яка са кралско одеяние, когато се носят от добродетелни хора, а под каскета може да се крие честно сърце. Сигурно това са прекрасни хора, ако ги опознаеш.
— Бих предпочел да не ги опознавам, сър. Те бяха тези, които по-късно започнаха да хвърлят яйца, картофи, домати и репи.
Трябваше да призная, че в този пункт бе прав.
— Наистина, бях забравил за това. Добре, Джийвс, продължавай.
— Процедурата започна с националния химн, изпят от момчетата и момичетата от началното училище в Маркет Снодсбъри.
— Представям си. Сигурно е било ужасно.
— Доста отблъскващо, сър.
— И после?
— Кметът направи кратко встъпление, представяйки противниците и госпожа Маккоркадейл стана да говори. Беше облечена в хубаво палто от рипсено кадифе от високо качество, а под него носеше официална рокля с дълги ръкави от креп на фигурки, надиплени от двете страни и деколте, завършващо…
— Прескочи това, Джийвс.
— Извинете, сър. Мислех, че искате всички подробности, колкото и дребни да са те.
— Само когато са… как се казваше?
— Уместни ли, сър?
— Точно така. Остави обвивката на Маккоркадейл настрана. Как беше речта й?
— Много изразителна, въпреки честото апострофиране.
— Това не е нещо, което би я смутило.
— Ни най-малко, сър. Направи ми впечатление на жена с изключително силен характер.
— На мен също.
— Вие сте се срещали с дамата, сър?
— За няколко минути, които всъщност бяха достатъчни. Дълго ли говори?
— Да, сър. Ако желаете, може да прочетете всичко, сър. Стенографирах речите и на двамата.
— А какви бяха аплодисментите? Енергични? Вяли?
— От единия край на залата съвсем енергични. Елементите на низшите слоеве, изглежда, се бяха разделили на две половини — едните — нейни поддръжници, другите — на господин Уиншип. Седяха в противоположни страни сред публиката без съмнение по предварителен план. Нейните поддръжници викаха: „Браво!“, а тези на господин Уиншип: „У-у-у!“.
— И когато Джинджър е станал да говори, предполагам, че нейните са викали „У-у-у!“.
— Без съмнение щяха да направят това, ако не беше тонът на неговата реч. Появяването му беше посрещнато с известна доза враждебност, но още с първите си думи беше възторжено аплодиран.
— От противниковия лагер?
— Да, сър.
— Странно.
— Да, сър.
— Би ли обяснил.
— Да, сър. За момент само да погледна записките. А, да. Встъпителните думи на господин Уиншип бяха: „Дами и господа, изправям се пред вас като променен човек.“ Глас от публиката: „Това е добра новина.“ Друг глас: „Млъквай, гадняр!“ Трети глас…
— Предлагам да не се спираме на гласовете, Джийвс.
— Много добре, сър. След това господин Уиншип каза: „Бих искал да започна с няколко думи към господина с полото, ей там, който непрестанно наричаше моя опонент «изкуфяла бабушкера». Ако би бил така добър да дойде тук на подиума, ще бъда щастлив да му пръсна тиквата. Госпожа Маккоркадейл не е «изкуфяла бабушкера»“. Глас от… Извинете, сър, бях забравил. „Госпожа Маккоркадейл не е изкуфяла бабушкера“ — каза господин Уиншип, — „а интелигентна жена с голям размах. Аз й се възхищавам изключително. Слушайки я тази вечер, изцяло промених политическите си възгледи. Тя успя да ме приобщи към своите и възнамерявам, когато дойде време да гласуваме, да дам своя глас за нея. Съветвам и вас да направите същото — благодаря.“ След това той зае мястото си.