— Не ставай глупак. Той я обича.
— Вече не. Хлътнал е по Магнолия Гленденън.
— Имаш предвид неговата секретарка?
— Същата, скъпа ми родственице.
— Откъде знаеш?
— Той сам ми каза.
— Не може да бъде! Значи най-накрая му писна от деспотичното държане на Флорънс?
— Да. Мисля, че от дълго време това е назрявало в него, без той сам да знае. Подсъзнателно, както би се изразил Джийвс. Запознанството с Магнолия е изяснило нещата.
— Изглежда приятно момиче.
— Много приятно според Джинджър.
— Трябва да го поздравя.
— Трябва малко да почакаш. Заминаха за Лондон.
— Споуд и Маделин също. Рънкъл също ще заминава скоро. Нещо като Великото преселение на народите през Средните векове, за което съм учила в училище. Е, това е чудесно! Много скоро ще бъде безопасно за Том да се върне в родното гнездо. Остава Флорънс, разбира се, но се съмнявам, че ще остане. Чашата на търпението ми преля, Бърти. Много ми липсва чичо ти Том. Къщата не е същата без него и неговия безпорядък. Какво си ме зяпнал като шаран, подготвен от продавача да бъде умъртвен с чук?
Не подозирах, че изражението ми е наподобявало споменатата рибка, но погледът ми определено е бил от настойчивите, тъй като първите й думи ме бяха разтърсили до дълбините на душата.
— Не спомена ли — казах — не, изкрясках е най-точната дума, — че Споуд и Маделин Басет са заминали за Лондон?
— Преди половин час.
— Заедно?
— Да, с неговата кола.
— Но Споуд ми каза, че тя го е зарязала.
— Така беше, но сега нещата се оправиха. Той няма да се отказва от титлата си и няма да се кандидатира за Парламента. Плановете му напълно се промениха, след като бе ударен в окото с картоф. Този картоф го накара да осъзнае, че ако трябва да минеш през всички тези неща, за да те изберат в Камарата на общините, по-добре е да не рискуваш и да опиташ в Камарата на лордовете. А тя, разбира се, с уверенията, че няма да е някоя си, а ще бъде графиня Сидкъп, оттегли възраженията си за техния брак… Сега пък пухтиш като Том, когато изкачва стълбите твърде бързо. Какво ти е?
Всъщност аз не пухтях, а дишах дълбоко и определено не като чичо Том, когато изкачва стълбите твърде бързо, но предполагам, че за една леля няма много голяма разлика между един дишащ дълбоко племенник и един пухтящ племенник. Във всеки случай не бях в настроение да дискутирам по темата.
— Ти не знаеш ли кой е бил този, който е хвърлил картофа, а? — попитах.
— Който удари Споуд? Не. Все едно долетя отникъде. Защо?
— Защото, ако знаех, щях да изпратя камили, натоварени със слонова кост, маймуни и фазани на адреса му. Той ме спаси от съдба, по-лоша и от смъртта. Намеквам за женитба с това бедствие на име Басет.
— Тя е възнамерявала да се омъжва за теб?
— Според Споуд.
Нещо като благоговение се изписа по лицето на старата прародителка.
— Колко прав беше — каза тя, — когато веднъж ми каза, че вярваш в своята щастлива звезда. Вече съм забравила колко пъти си бил на косъм от олтара, с почти никаква надежда да избегнеш наказателния взвод и всеки път все нещо се случваше и ти успяваше да се измъкнеш. Има някакво тайнство.
Мисля, че се канеше да се задълбочи още повече в материята, защото вече беше започнала да отдава почит на моя ангел-хранител, който, според нея, си разбираше добре от работата, но в този момент се появи Сепингс и я попита дали би желала да говори с Джийвс.
А аз тъкмо се бях излегнал удобно на шезлонга и бях започнал да се унасям блажено в мисли за удивителния късмет, премахнал заплахата Басет от моя живот, когато влизането на Л. П. Рънкъл изви гръкляна на моето, както казват французите bien etre — добро настроение.
Всъщност, само неговото появяване, при каквито и да било обстоятелства, беше достатъчно да смрази кръвта и да изправи косата като бодлите на изплашен таралеж, както съм чувал да казва Джийвс.
Изобщо не му се зарадвах, а той, напротив, изглеждаше доволен, че ме вижда.
— О, ето ви и вас — каза той. — Съобщиха ми, че сте изчезнал. Много разумно от ваша страна да се върнете. Да бягаш от закона никога не носи добро, защото рано или късно полицията залавя престъпника и още по-лошо за него, ако се е опитал да избяга.
Хладно и с достойнство му казах, че съм ходил в Лондон по работа. Той не обърна внимание на това. Изучаваше ме с поглед като шарана, за който спомена прародителката в скорошния ни разговор.