— Ти си сгоден за Флорънс? — извиках аз, гледайки го с недоверие.
— Да, не знаеше ли?
— Никой нищо не ми е казвал. Сгоден за Флорънс значи, а? Добре, добре.
Някой по-малко тактичен от Бъртрам Устър сигурно би добавил „ама че лош късмет“ или нещо от този сорт, защото точно това бе връхлетяло бедния човечец, но ако има едно нещо, което се намира в изобилие у Устърови, това е тактичността. Аз само стиснах ръката му, раздрусах я и му пожелах щастие, за което той ми благодари.
— Късметлия си ти! — казах аз, поставяйки си маската на искреността.
— На кого ги разправяш!
— Тя е очарователно момиче — добавих, все още носейки по-горе споменатото.
— Това е много точна дума.
— Също и интелектуална.
— Определено. Пише романи.
— При това постоянно.
— Чете ли „Пръски от вълни“?
— Докато не я прочетох, не можах да я изпусна от ръцете си — умело скрих истината, че изобщо не бях в състояние да я започна. — Гледа ли пиесата?
— Два пъти. Много жалко, че я свалиха. Адаптацията на Гориндж беше все едно написана от магаре.
— Още първия път, като го видях и разбрах, че е магаре.
— Жалко, че Флорънс не е могла.
— Да. Между другото, какво стана с Гориндж? Когато за последен път чух за нея, тя беше сгодена за него.
— Тя развали годежа.
— Много мъдро от нейна страна. Той имаше много дълги бакенбарди.
— Тя счита, че той е отговорен за провала на пиесата и му го каза.
— В неин стил.
— Какво искаш да кажеш с това „в неин стил“?
— Натурата й е толкова открита, честна и пряма.
— Наистина е така.
— Каквото й е на сърцето, това й е на езика.
— Винаги.
— Това е една възхитителна черта.
— Безспорно.
— Не можеш безнаказано да се измъкнеш от момиче като Флорънс.
— Не.
И двамата млъкнахме. Джинджър играеше с пръстите си и нещо като онуй-там-кво-беше се усещаше в действията му — все едно искаше да каже нещо, но имаше проблеми с произнасянето. Спомням си, че открих подобна нерешителност у преподобния Стинкър Пинкър, когато се опитваше да си даде кураж да ме помоли да отида в Тотли Тауърс. Същото нещо се наблюдава и при кучетата, когато сложат лапа на коляното ти и те погледнат в очите, но не казват нищо. Въпреки това дават да се разбере, че има една тема, по която много биха искали да се произнесат.
— Бърти — обади се той най-накрая.
— Моля?
— Бърти.
— Да.
— Бърти.
— Тук съм все още. Извинявай, че те питам, ама в рода си да имате някой развален грамофон? Или майка ти да е получавала уплах от такъв?
И тогава всичко бликна, сякаш изгърмя коркова тапа.
— Бърти, има нещо, което трябва да ти кажа за Флорънс, въпреки, че ти може би вече го знаеш, след като сте братовчеди. Тя е прекрасно момиче и практически е съвършена във всяко едно отношение, но има една черта, която много притеснява тези, които я обичат и са сгодени за нея. Не си мисли, че я критикувам.
— Не, не.
— Просто го споменавам.
— Точно така.
— Ето какво — тя не търпи неудачници. За да те уважава, трябва да си победител. Тя е като онези принцеси от приказките, които поставят разни задачи на юнаците, например да изкачат планина от стъкло или да й донесат косъм от брадата на Великия Татарски хан и им отказва, ако не успеят да се справят.
Спомних си този тип принцеси — винаги съм ги смятал за доста тъпи. Искам да кажа — каква основа за един щастлив брак може да бъде способността на младоженеца да изкачва стъклени планини. Едва ли ще го карат да прави това по-често от веднъж на десет години, ако изобщо го накарат някога.
— Гориндж — продължи Джинджър — не успя и това го провали. Някой ми беше казал, че много отдавна тя е била сгодена за някакъв жокей и го зарязала, защото паднал от коня на водното препятствие на състезанията за Гранд Нашънъл. Тя е перфекционист. Възхищавам й се за това, разбира се.
— Разбира се.
— Момиче като нея е призвано да има високи изисквания.
— Правилно.
— Но, както казах, това ме притеснява, Бог знае защо. Тя си е наумила да спечеля тези избори в Маркет Снодсбъри. Никога не съм предполагал, че се интересува от политика, но ако ги изгубя, ще изгубя и нея. Така, че…
— Сега всички достойни хора трябва да подкрепят делото ти.