— Точно така. Ти ще агитираш в моя полза. Искам да агитираш като луд и виж там, Джийвс също да даде едно рамо. Аз просто трябва да спечеля.
— Можеш да разчиташ на нас.
— Благодаря ти, Бърти. Знаех си, че мога. А сега хайде да влезем и да хапнем нещо.
Глава 4
След като възстановихме изгубените калории с превъзходната храна, която „Бариболт“ предлага, и се уговорихме с Джинджър да ме вземе с колата по-късно следобед, защото бях закарал моят спортен звяр на ветеринар заради някакво заболяване на нервна почва, ние се разделихме — той, да търси Магнолия Гленденън, а аз — към щабквартирата Устърова.
Както можете да предположите, бях доста замислен, докато вървях из оживените лондонски улици. В едно криминале, което четох наскоро, героинята, след като бе получила един-два между очите, беше описана като изгубена в лабиринт от безброй мисли и това описание ми пасваше като тапет върху стена. Бях с натежало сърце. Когато си приятел на някого и то от ей такъв, не можеш да не си съкрушен, ако чуеш, че той е сгоден за Флорънс Крей. Припомних си моите собствени чувства от времето, когато бях изпаднал в същото неприятно положение. Чувствах се като запрян в мрачно подземие.
Що се отнася до материалните измерения, помнете ми думата, няма какво да искате повече. По времето, когато беше сгодена за Стилтън Чийзрайт, помня, бях записал някъде из архивите, че е стройна като топола, със страхотен профил и разкошна платиненоруса коса. С една дума, момичето, ако вземем под внимание само външността, можеше да стане фаворитка в харема на някой по-заможен султан и въпреки че не я бях виждал от доста отдавна, предполагах, че е запазила тези характеристики. Самият факт, че Джинджър се превъплъщаваше в мъжка гургулица, колчем споменеше за нея, беше достатъчно красноречив.
Външният вид, обаче, дори да е като на момиче от корица на списание, не е всичко. На другата везна трябва да се сложи нейното желание да доминира, което ще ограничи поведението на бъдещия й жених до това на холивудски подмазвач. Още от ранно детство тя е била… не мога да се сетя за думата… започва с в. Не, не се сещам… обаче мога да го обясня. Когато веднъж спечелих награда за достойните ми знания на Светото писание в частното училище, което, естествено, е свързано с много изследователска работа, аз попаднах на притчата за оня военен, който казвал „Ела!“ и те идвали и „Напусни!“, и те напускали. Откакто срещнах Флорънс, все си мисля, че това е най-краткото и точно нейно описание. Както се казва, тя веднага би видяла сметката на някой, който, като му се каже „Ела!“, ще напусне, или пък обратното. Властна — ето думата, за която не можех да се сетя. Тя беше властна като регулировчик. Никак не беше чудно, че бях с натежало сърце. Чувствах, че вместо праскова, Джинджър беше откъснал лимон в градината на любовта.
След това мислите ми тръгнаха в по-малко тъжна посока. Това често се случва след добър обяд, дори и да не си поръчвал коктейл. Припомних си, че много семейни мъже определено са щастливи да бъдат строявани от малките си женички и може би Джинджър беше един от тях. Може пък да е на мнение, че щом женичката му иска от него да стои умолително на задните си лапи, за да получи бучка захар, това си е направо комплимент, защото показва, че тя проявява интерес към него.
Поободрен от тези мисли, посегнах към табакерата. Тъкмо да я отворя, и като някакво непохватно магаре я изпуснах на земята и тя падна на шосето. Слязох от тротоара, за да си я взема, когато в ухото ми писна клаксон и докато се въртях около оста си, разбрах, че още един миг и щях да бъда нацелен фронтално от едно такси. В случай че не знаете, проблемът при въртенето около оста си, освен ако не сте цирков танцьор, е отвратителната възможност да се препънете в собствените си крака, а това беше следващото нещо, което се случи с мен. Лявата ми обувка се оплете в десния ми глезен, залитнах, след това се завъртях и след кратка пауза се строполих като величествен бор под секирата на дърваря. Седях там, изгубен в лабиринт от мисли, когато една невидима ръка ме подхвана и издърпа на безопасно място. Таксито отмина и зави зад ъгъла.
Разбира се първото нещо, което един разумен човек прави в такива случаи, е да благодари на своя смел спасител. Обърнах се, за да направя това, и фрасни ме яко, ако този смел спасител не беше Джийвс. Каква изненада! Не ми идваше наум какво може да прави тук и за момент си помислих, че това може да е неговото астрално тяло.
— Джийвс! — изтърсих аз. Сигурен съм, че това е точната дума, но и да не е — ще рискувам.