Старецът взе тежките си обуща и охлузения си жанч и се преоблече. Шооран го гледаше мълчаливо, после каза:
— Недей.
— Аз съм илбеч — отговори старецът. — Длъжен съм. Страх ме е да умра в постелята си, защото си мисля, че тогава пламъкът ще отиде при някой случаен човек, човек, който няма да знае нищо. Бих искал да го предам на теб, макар че ще ме проклинаш за това. Не знам обаче възможно ли е. А, още нещо. Два-три месеца не излизай на мокрото — Многоръкия ще се навърта тук.
И старецът тръгна. Шооран понечи да го последва, но той го спря вече не с думи, а с поглед, и момчето остана на прага на алдан-шавара. Чака го цял ден да се върне, а привечер чу как някъде далече далайнът мъчително изхлипа и разбра, че отново е сам.
В сказанията се казва, че след като сътворил небесната мъгла и водата, далайна и оройхоните, мъдрият Тенгер започнал да ги заселва с големи и малки зверове. Бил ги държал в торбата си и сега почнал да ги вади един по един и да определя на всеки къде и колко да живее.
Първо извадил мъничкия зогг. И казал:
— Ти ще живееш в дупчица в стената на шавара, а дължината на живота ти ще е една седмица.
— Благодаря ти, прещедри Тенгер — прошушнал зоггът, — че след тясната торба ми даваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да изтъка паяжина в дупчицата си, да народя деца и да забия жилото си в тялото на враг. Какво повече може да се иска от живота?
После Тенгер извадил безногата тайза и казал:
— Ти ще живееш в ъгъла на шавара, а дължината на живота ти ще е един месец.
— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изписукала тайзата, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да пропълзя по всички ъгли, да народя деца и да излапам мъничкия зогг. Какво повече може да се иска от живота?
Тенгер извадил от торбата тукката и казал:
— Ти ще живееш в шавара, на горното равнище, а дължината на живота ти ще е една година.
— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изгрухтяла тукката, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да избродя всички проходи и всички тунели, да народя деца и да се наям до насита с вкусна чавга. Какво повече може да се иска от живота?
Тенгер бръкнал в торбата, извадил гвааранза и му казал:
— Ти ще живееш в целия шавар, и горе, и долу, където се крие бледият уулгуй. А дължината на живота ти ще е дузина години.
— Благодаря ти, прещедри Тенгер — изскрибуцал гвааранзът, — че след тясната торба ми даряваш огромния свят и живот, достоен за него. Ще смогна да обиколя целия шавар, да народя деца и от мен ще се страхуват всички, които живеят в шавара. Какво повече може да се иска от живота?
Накрая Тенгер извадил човека и му казал:
— Ти ще живееш на оройхоните, на тези, които направих аз, и на другите, които ще изникнат, по-късно. А дължината на живота ти ще остане скрита за теб, защото иначе няма да можеш да мислиш за вечното.
Човекът се засмял и казал:
— Благодаря ти, прещедри Тенгер. Не ми даваш кой знае колко — пет оройхона, всеки от които може да се обиколи само за половин час — но аз ще се постарая светът ми да порасне и да стане достоен за дължината на живота ми, защото не мисля да умирам. Искам да живея вечно и значи целият голям далайн ще бъде мой.
Като свършил да заселва света, Тенгер се върнал на алдан-тесега, погледнал отгоре мъничкия далайн, спомнил си какво му били казали зверовете и човекът и за пръв път си помислил, че вечността може би не е толкова безкрайна, колкото му се струвало.
Глава 3
Шооран остана сам.
Отначало живееше в някакво вцепенение — след изчезването на стария илбеч момчето някак със закъснение осъзна, че и майка му е мъртва. Дотогава Шооран беше продължавал да разговаря с нея като с жива, да й разказва какво е правил през деня, какво му е казал старецът и какво интересно е намерил в алдан-шавара. Сега разбра, че това е глупаво — майка му не го чуваше. Старецът също го беше изоставил и беше отишъл да срещне проклятието на Йороол-Гуй.