Мислите му бяха прекъснати от силни викове, носилката се люшна и той падна на земята. Не можа веднага да разбере какво става — чуваха се писъци, бойни викове, плющяха бичове, съскаха харпуни и копия. И чак след няколко секунди Пуиртал осъзна, че отрядът му — дузина и половина цереги — е нападнат от изгнаници. Въпреки че бяха облечени в парцали, нападателите бяха отлично въоръжени, действаха дружно и бяха поне пет пъти повече от телохранителите му. Няколко от церегите му вече бяха повалени от режещите бичове и харпуните. Двама обаче успяха да нагласят татаца и оръдието гръмна, проглуши цялата околност и изплю няколко шепи чакъл. Нападателите обаче очевидно много добре знаеха какви поражения нанася татацът и отбегнаха чакъла — паднаха само трима. В същия миг един червенобрад бандит подскочи към артилеристите и прободе единия с костеното си копие, а другия повали с удар с боздугана си, който въртеше в лявата си ръка.
Пуиртал не беше страхливец. Той измъкна широкия си костен ятаган — знака на одонтската власт, — скочи и посече червенобрадия в гърдите. Острието сряза жанча… но изскърца по броня и Пуиртал едва успя да приклекне, за да се спаси от профучалия над главата му боздуган. Не можеше да се бие в лекия си цамц срещу облечен в хитин противник. Оставаше му да се надява, че грохотът на татаца е стреснал околните оройхони и че скоро ще пристигне някой въоръжен отряд. Не разчиташе на помощта на земеделците: току-що бяха прибрали реколтата, пазеха си я и нито един нямаше и носа си да подаде навън.
— Всички при мен! — ревна Пуиртал, докато отстъпваше пред натиска на червенобрадия. За щастие, на него му беше останал само боздуганът — копието му се беше заклещило в гърдите на церега.
На призива му се отзоваха само трима воини. Пуиртал заряза на произвола на съдбата и имуществото си, и носачите, и пищящите си жени и заотстъпва. Нападателите обаче не се втурнаха да грабят, а продължиха да го преследват. Един бич изплющя и изтръгна копието от ръката на един от церегите, вторият беше посечен със сабя… Пуиртал прескочи синора с надеждата да се скрие зад него. Стъпи в кал, замириса на нойт. „Ако бандитите ни изтласкат на мокрия оройхон, няма откъде да чакаме помощ“ — помисли си Пуиртал… и в същия миг видя отряда: четири дузини цереги настъпваха в строй към мястото на битката. Разбойниците се развикаха и побягнаха.
Пуиртал и единственият оцелял воин тръгнаха към спасителите си. Отрядът се предвождаше от бузест младеж, явно от местните благородници, доста глуповат на вид и съвсем млад — на колко ли беше? — дузина и половина години, не повече. Само знатните татковци даваха на толкова млади момчета да командват отряди.
Бузестият се приближи до Пуиртал и се представи:
— Аз съм Хооргон, син на благородния Хооргон.
Като чу, че това е синът на същия онзи Хооргон, когото бе свалил от поста му с такъв труд, Пуиртал се обърка и малко неуверено се представи:
— Аз съм благородният Пуиртал. Длъжник съм ви.
— Значи вие сте новият одонт? — Юношата му се поклони до земята. — Радвам се, че можах да ви помогна.
На Пуиртал му олекна. Значи тук всичко вече се знаеше и юношата приемаше предстоящата гибел на баща си съвсем правилно. Най-вероятно отношенията му с татко му не са били от най-добрите и за наследник беше определен друг син. Какъв късмет!
Почти прегърнати, Пуиртал и Хооргон отидоха при носилките. Там ги очакваше кърваво зрелище: слугите, носачите, жените — всички бяха изклани. Около тях лежаха труповете на церегите на Пуиртал и на няколко от бандитите. Не се виждаха само двамата сушачи. Докато оглеждаше труповете, Пуиртал си помисли, че е постъпил умно, като бе взел само две от жените си, а останалите беше оставил да изчакат вкъщи. А после погледът му се спря на охранените лица на убитите разбойници и одонтът си помисли, че тези хора едва ли са живели на мокрото и че май не са бандити. Опасността беше другаде.
Младежът му изказваше съболезнованията си, после хората му вдигнаха паланкина. Одонтът седна на мястото си, откъдето преди малко така глупаво беше паднал, Хооргон го помоли за разрешение да се качи и той и след като го получи, седна срещу него.