Но това, което най-много ще ви смае и смути, е продълговатото, меко, зловещо черно тяло, което витае насред картината над три неясни сини черти, плуващи сред неописуема пяна. Една наистина блатиста, мочурлива, лепкава картина, която може да разстрои всеки нервен човек. Но тя излъчва все пак някакво неопределено, полупостигнато, невъобразимо величие, което така ви приковава към нея, че накрая решавате да откриете какво точно означава това чудо. Стрелва ви блестяща, но, уви, измамна мисъл. Това ще е Черно море при нощна буря… или чудовищната борба на четирите основни стихии… или прокълната пустош… или полярна зимна гледка… или размразяването на заледения поток на времето. Но всички тези предположения най-после отстъпват пред зловещия образ в картината. Щом разгадаете него, всичко друго се изяснява. Чакайте: няма ли той някаква далечна прилика с голяма риба? Дори със самия огромен Левиатан?
Такова е било всъщност, както изглежда, намерението на художника: това е моето собствено заключение, основано донякъде върху съгласуваните мнения на неколцина стари хора, с които разговарях по въпроса. Картината представлява кораб от Кейп Хорн сред ураган; виждат се само трите разнебитени мачти на люшкащия се полупотънал съд; а един разярен кит, готов да се нахвърли върху него, ще се набоде страхотно на върха на мачтите.
Насрещната стена на хола беше окичена с варварска украса от чудовищни криваци и харпуни. Някои бяха нагъсто обсипани с лъскави зъби, напомнящи резци от слонова кост; по други се виждаха кичури от човешка коса; един имаше формата на сърп с голяма извита дръжка като дъга, оставена върху току-що окосена трева от дългорък косач. Човек потреперва, докато ги гледа, и се пита кой людоед или дивак е косил с тия ужасни, остри сечива. Между тях имаше и вехти, ръждясали харпуни и куки, всички изпочупени и изкривени. Някои от тия оръжия бяха исторически. С този, навремето си дълъг, а сега ужасно изкривен харпун Натан Суейн убил преди петдесет години петнадесет кита в един ден от изгрев до залез-слънце. А тази кука — заприличала сега на тирбушон — е била хвърлена във водите на Ява и отнесена от кит, убит след години при Кейп Бланко. Желязото се забило близо до опашката и като попаднала в човешко тяло игла изминало цели четиридесет стъпки, докато най-после го намерили заседнало в гърбицата на кита.
Като минете през това полутъмно преддверие и през ниския сводест коридор — прокаран през някогашен голям централен комин с много огнища, — влизате в гостилницата. Това помещение беше още по-мрачно, с такива ниско надвиснали тежки греди и вехти, изядени дъски на пода, че приличаше на задната палуба на някой стар военен кораб, особено в такава ветровита нощ, когато този закотвен на края на пристана ковчег се люшка най-ужасно. В единия край имаше дълга ниска маса, прилична на чекмедже, покрита с пукнати стъкла, в която бяха нахвърляни прашни ценности, събирани из най-далечните кътчета на широкия свят. От най-отдалечения ъгъл се вдаваше една мрачна бърлога — барът, — грубо подражание на китова глава. Ето я извитата кост на китовата челюст, толкова широка, че цяла кола би могла да мине под нея. Вътре имаше жалки полици с вехти кани, бутилки и шишета; а в тези всепоглъщащи уста като някой нов прокълнат библейски Йона (както всъщност го наричаха) едно дребно повехнало старче, което прибираше парите на моряците, продавайки им скъпо самозабрава и смърт.
В отвратителни чаши наливаше той своята отрова. Макар и с правилна цилиндрична форма отвън, тия подли, изцъклени зелени чаши се заострят измамнически отвътре към едно лъжливо дъно. Грубо издълбани в стъклото успоредни меридиани опасват тези разбойнически канчета. До тази рязка ще платите само един пенс; до следващата — още един; и така нататък, докато стигнете до най-горната — пълна кейпхорнска мярка, която можете да глътнете срещу един шилинг.
Когато влязох в помещението, намерих група млади моряци, насядали около една маса, да разглеждат пред мъждукаща лампа разни моряшки изделия. Потърсих стопанина и на искането ми да бъда настанен в стая получих отговора, че заведението било препълнено — нямало ни едно свободно легло.