— С глави, разбира се; малко ли глави има по света?
— Казах ти вече, стопанино — подех съвсем спокойно, — по-добре ще сториш да престанеш с тия приказки… не съм толкова зелен, колкото ме смяташ.
— Може и да не си — той извади една клечка и започна да си дялка клечка за зъби, — но предполагам, ще станеш съвсем тъмнокож, ако оня китоловец те чуе да злословиш за главата му.
— Ще я разцепя аз тая глава — побеснях отново при тези неразбираеми дрънканици на гостилничаря.
— Та тя е вече разцепена — отвърна той.
— Разцепена ли? — запитах. — Разцепена ли каза?
— Разбира се, и затова, предполагам, не може да я продаде.
— Слушай, стопанино — изправих се и застанах пред него невъзмутим като вулкана Хекла в снежна буря, — престани да дялкаш. Трябва да се разберем, и то незабавно. Аз идвам в заведението ти и ти искам легло; ти ми казваш, че можеш да ми дадеш само половин легло; другата половина била дадена на някакъв китоловец. И за този китоловец, когото още не съм видял, ми разказваш упорито най-невероятни и отчайващи неща, целящи да ми внушат неприятно чувство към човека, когото си ми отредил за съжител, и то в едно съвсем тясно и близко съжителство. Затова искам да ми обясниш и да ми разкажеш кой е и какъв е този китоловец, дали ще е във всяко отношение безопасно да прекарам нощта с него. Преди всичко бъди така добър да отречеш, че е отишъл да продава главата си, защото, ако това е вярно, ще е отлично доказателство, че този човек е съвсем луд. А аз нямам намерение да спя с побъркан; и ти, сър, именно ти, стопанино, ти, сър, като се опитваш съзнателно да ме подтикнеш към подобно нещо, се излагаш на углавно преследване.
— Ех — каза стопанинът след дълга въздишка, — много дълга проповед, особено от момък, който се и разбеснява от време на време. Но успокой се, бъди спокоен; този китоловец, за когото ти говорих, току-що пристигна от южните морета, където закупил много балсамирани новозеландски глави (те се ценят много, както знаеш), и продаде всичките, с изключение на една, която излезе да продаде тази вечер, защото утре е неделя, а в неделя, когато хората отиват на черква, не може да се продават човешки глави по улиците. Той имаше такова намерение миналата неделя, но аз го възпрях тъкмо когато излизаше от вратата с четири глави, нанизани на връв като лукови глави.
Тези думи обясниха неразбираемата тайна и доказаха, че стопанинът не е имал намерение да се подиграва с мене… Но все пак какво да мисля за един китоловец, който е тръгнал в събота срещу света неделя да върши такава людоедска търговия — да продава глави на умрели езичници?
— Както изглежда, стопанино, този китоловец е опасен човек.
— Редовно си плаща — беше отговорът. — Само че, слушай, късно е вече и най-добре ще е да се пъхнеш под юргана… Леглото е чудесно: ние със Сал спахме в него през сватбената си нощ. Двама души могат да се разположат нашироко в това легло; много е просторно. Преди да го изоставим, Сал туряше Сем и малкия Джони да спят в краката ни. Но една нощ аз съм ритнал в съня си, Сем се търкулнал на пода и си бе счупил ръката. След тази случка Сал каза, че така не можело да продължава. Чакай, ей сега ще ти дам свещ. — Докато говореше, той запали една свещ и ми я подаде, като се приготви да ме води. Аз стоях нерешително; но той погледна часовника в ъгъла и извика: — Та сега е вече неделя… Няма да видиш тая нощ китоловеца; другаде е пуснал котва; затова да вървим. Хайде, няма ли да дойдеш?
Поразмислих за миг, после тръгнахме по стълбите и най-сетне влязох в една малка стая, студена като мидена черупка, с едно наистина огромно легло, където можеха да спят един до друг четирима китоловци.
— Ето — каза стопанинът, оставяйки свещта върху мръсен моряшки сандък, който изпълняваше двойна длъжност — на умивалник и маса; — настани се, както ти е удобно, и лека нощ.
Когато отделих поглед от леглото, което разглеждах, той бе вече изчезнал.
Отметнах юргана и се наведох. Макар и не много изискано, леглото все пак издържа доста добре прегледа. След това огледах стаята; освен леглото и масата тук имаше само една груба лавица, четири стени и един хартиен параван пред камината, изобразяващ човек, нанасящ удар на кит. Имаше и други вещи, които не принадлежаха на мебелировката: един навит хамак, хвърлен в ъгъла; голяма моряшка торба с дрехите на китоловеца, която му служеше навярно за куфар. На лавицата над камината имаше връзка чуждестранни кокалени въдици, а до горния край на леглото беше изправен дълъг харпун.
А какво е това нещо на сандъка? Взех го, занесох го до свещта, опипах го, подуших го, помъчих се всякак да стигна до някакво задоволително заключение. Можех да го сравня само с голяма изтривалка, украсена по краищата с малки стърчащи шипчета, напомнящи боядисаните таралежови бодли по индиански мокасини. В средата на тази изтривалка имаше отвор или цепнатина, като на южноамериканско пончо. Но кой трезвен китоловец ще наметне изтривалка и ще тръгне така предрешен по улиците на някой християнски град? Навлякох я, за да я премеря; тя ме притисна като кошница, защото беше извънредно рошава, дебела, а, струва ми се, и малко влажна, като че тайнственият китоловец бе излизал с нея в дъждовен ден. Отидох така докаран до едно парче от огледало, окачено на стената; никога в живота си не бях виждал подобно плашило. Измъкнах се от тази одежда с такава бързина, че едва не си изкълчих врата.