Седнах на леглото и се замислих за този продавач на глави и неговата изтривалка. Мислих някое време, после станах, свалих полушубката си, изправих се насред стаята и продължих да мисля. След това съблякох сакото си и се замислих отново, останал само по риза. Но като ми стана студено и като си спомних думите на стопанина, че щом е закъснял толкова, китоловецът няма да се върне тази нощ, без да му мисля повече събух панталоните и обущата си, загасих свещта, мушнах се в леглото и се предадох на Божиите грижи.
Не мога да кажа дали дюшекът беше пълен с царевични кочани или отломки от строшени съдове, но много се въртях и дълго време не можах да заспя. Най-после потънах в лека дрямка и вече бях тръгнал към страната на съня, когато чух тежки стъпки в коридора, а под вратата зърнах ивица светлинка.
Господ да ми е на помощ, помислих, това трябва да е китоловецът, дяволският продавач на човешки глави. Но продължих да лежа, без да мърдам, решен да не се обаждам, докато не ми заговорят. Със свещ в едната ръка и с истинска новозеландска глава в другата непознатият влезе в стаята, остави свещта в един доста отдалечен ъгъл на пода, без да погледне към леглото, после почна да развързва въжетата на голямата торба, за която вече споменах. Горях от нетърпение да видя лицето му, но известно време, докато отваряше торбата, той беше гърбом към мене. Когато свърши тази работа обаче, той се обърна… и тогава, о, небеса! Каква гледка! Какво лице! Тъмно, синьо-червеникаво-жълто, с големи възчерни петна. Да, той беше точно такъв, какъвто си го представях — ужасен за другар по легло: бил се е с някого, накълцали са го здравата и сега идва направо от лекаря. Но в тоя миг той обърна лице към светлината така, че видях ясно, че тези тъмни петна по бузите му не са налепени пластири, а белези. Отначало не знаех какво да мисля; но скоро ми се стори, че съзирам истината. Припомних си историята за някакъв бял китоловец, който попаднал сред людоеди и бил татуиран от тях. Реших, че този китоловец е преживял може би същото приключение по време на далечните си пътешествия. Какво пък най-после, помислих си! Такъв е само външният му вид; а човек може да бъде почтен във всякаква кожа. Но все пак какво е това необикновено лице, искам да кажа, онази негова част, която обграждаше татуировката и беше напълно независима от нея? Това можеше да е, разбира се, просто тропически загар; не бях чувал обаче някой бял да изгори дотолкова от слънцето, че да добие жълто-синьо-червеникав цвят. А не бях пътувал досега из южните морета и допуснах, че слънцето може да оказва там такова необикновено действие върху кожата. Докато тези мисли прекосяваха като мълнии съзнанието ми, китоловецът все още не ме бе забелязал. След като отвори с усилие торбата, той започна да рови из нея и скоро извади оттам нещо като томахавка и кесия от тюленова кожа с козината отвън. Остави ги на вехтия сандък насред стаята, взе новозеландската глава — която беше наистина ужасна — и я прибра в торбата. Когато си свали след това шапката — нова касторена шапка, — едва не извиках от изненада. Главата му беше съвсем гола — само с един малък завит перчем на челото. Тази гола синьочервеникава глава приличаше досущ на почернял череп. Ако непознатият не бе застанал между мене и вратата, бих изхвръкнал навън като стрела.
Помислих да се измъкна през прозореца, но се намирах на втория етаж откъм двора. Не съм страхливец, обаче въпреки това недоумявах какво да правя с този червенокож разбойник, продавач на човешки глави. Незнанието е родител на страха и тъй като бях съвсем смутен и объркан пред този непознат, признавам, страхувах се от него като от самия дявол, попаднал някак в стаята ми в среднощ. Бях толкова изплашен, щото не намерих сили да му заговоря и да поискам задоволителен отговор на онова, което ми се струваше необяснимо.
През това време той продължи да се съблича и най-после откри гърдите и ръцете си. Кълна се, че тия закрити части на тялото му имаха същите петна, каквито имаше по лицето; същите тъмни петна се виждаха и по гърба му; като че бе участвал в Тридесетгодишната война, откъдето пристигаше цял в пластири. Нещо повече, петна покриваха и краката му, като че безброй тъмнозелени жаби се катереха по стъбла на млади палми. Ясно беше, че е някой отвратителен дивак, пристигнал с китоловен кораб от южните морета в тази християнска страна. Потреперих при мисълта. А на всичко отгоре продава и глави… може би главите на собствените си братя. Може да хареса и моята!… Господи! Ето и томахавката!