— Стопанино — казах, — кажи му да угаси тази томахавка ли е, лула ли е и да престане да пуши; само тогава ще се върна при него. Не искам да спя с човек, който пуши в леглото. Опасно е, а пък не съм и застрахован.
Куийкуег се съгласи веднага щом стопанинът му предаде искането ми и ме покани пак така учтиво да си легна, като се сви на единия край, сякаш искаше да каже — и крака ти няма да докосна.
— Лека нощ, стопанино — казах аз. — Можеш да си отидеш.
Легнах и спах по-добре от всеки друг път.
Глава 4
Юрганът
Когато се събудих призори на другия ден, Куийкуег бе метнал с голяма обич и нежност ръка върху мене. Да помислите просто, че съм му съпруга. Юрганът беше от зашити едно до друго разноцветни квадратчета и триъгълничета, така че татуираната ръка на Куийкуег, същински объркан критски лабиринт с най-различни цветове (вероятно защото е запретвал неравномерно ръкави и я е излагал както дойде на слънчевите лъчи), изглеждаше като част от пъстрия юрган. Когато се събудих, аз наистина не можах да я отлича от него, дотолкова багрите им се сливаха; само по тежестта и притискането разбрах, че Куийкуег ме е прегърнал.
Изпитах твърде странни чувства. Ще се опитам да ги обясня. Много добре си припомням, че като дете ми се случи нещо подобно, но тъй и не можах да разбера сън ли беше, или действителност. Случката беше следната. Бях направил някаква поразия — опитал се бях, струва ми се, да изляза през комина, както бях видял преди няколко дни да постъпва един малък коминочистач; а мащеха ми, която постоянно ме пляскаше за нещо или ме пращаше да спя гладен, ме издърпа за краката и ме прати в леглото, при все че беше само два часа следобед на 21 юни, най-дългия ден от годината в нашето полукълбо. Чувствах се ужасно. Но нямаше какво да сторя, затова отидох в стаичката си на третия етаж, съблякох се, колкото е възможно по-бавно, за да убия времето, въздъхнах горчиво и легнах.
Лежах и размишлявах унило, че трябва да минат цели шестнадесет часа, преди да мога да очаквам възкресение. Шестнадесет часа в легло! Кръстът ме заболя, като си помислих това. А беше толкова светло; слънцето грееше през прозореца, коли трополяха по улиците, из цялата къща се чуваха весели гласове. Чувствувах се все по-зле и по-зле… Най-после станах, облякох се, слязох долу по чорапи, намерих мащехата си и се хвърлих веднага в нозете й, умолявайки я да се смили и да ме набие за простъпката ми; да ме накаже, както ще, само да не ме осъжда да лежа толкова време. Но тя беше от най-добрите и добросъвестни мащехи, затова трябваше да се върна обратно в стаята си. Няколко часа лежах там съвсем буден, чувствайки се толкова зле, колкото не съм се чувствал никога след това, дори при най-големи по-късни нещастия. Най-после трябва да съм се унесъл в някаква кошмарна дрямка; когато се пробудих бавно — все още сънен, — отворих очи и видях, че стаята, доскоро огряна от слънце, бе потънала в пълен мрак. Почувствах веднага как се разтрепервам, нищо не се виждаше, нищо не се чуваше; само някаква невидима ръка като че държеше моята. Ръката ми бе отпусната на юргана, а безименната, невъобразима, мълчалива фигура или призрак, сложила ръка върху моята, като че седеше до мене на леглото. Стори ми се, че лежа така цяла вечност, смразен от ужас, без да смея да отдръпна ръка, макар и да предполагах, че ако мога да я оттегля поне един-два пръста, страшната магия ще се разсее. Не зная как се отървах най-после от това състояние; но когато се събудих сутринта, припомних си го със същия ужас и още много дни, седмици и месеци се измъчвах от напразни опити да си обясня тази тайна. И до ден-днешен често се чудя каква беше тя.
Като изключим ужасния страх, чувството, което изпитах тогава от онази невидима ръка, беше много сходно с това, което изпитах, когато се събудих и видях, че ме е прегърнала езическата ръка на Куийкуег. Но постепенно всички събития от миналата вечер се превърнаха трезво и последователно в неоспорима реалност и аз продължих да лежа, развеселен от смехотворното положение. Защото, макар и да се стараех да отместя ръката му — да разтворя младоженската му прегръдка, — той продължаваше, все още заспал, да ме стиска здраво, сякаш бяхме сраснали близнаци, които само смъртта може да раздели. Помъчих се да го събудя.
— Куийкуег!
Той само изхърка в отговор.
Аз се обърнах, изпитвайки чувството, че шията ми е в конски хомот, и усетих изведнъж леко одраскване. Отмятайки юргана, видях, че томахавката лежи до дивака като някое бебе с продълговато лице. „Много приятно положение наистина, помислих си; да лежиш в чужда къща посред бял ден с людоед и томахавка!“