— Куийкуег! За бога… Куийкуег, събуди се!
Най-после, след много въртене и непрестанни гръмки увещания, че не е прилично да притиска в такава брачна прегръдка един мъж, успях да изтръгна от него някакво ръмжене; след малко той оттегли ръката си, разтърси се като току-що излязло от водата нюфаундлендско куче, седна в леглото, изпънат като дръжка на копие, погледна ме и потърка очи, сякаш не можеше да разбере добре как съм се озовал тук; постепенно започна да се опомня. В това време аз лежах и го гледах спокойно, без да се страхувам особено много, зает да разглеждам отблизо това толкова необикновено същество. Когато най-после разбра, както изглежда, какъв е другарят му по легло, той като че се примири с този факт; скочи на пода и започна да ми обяснява със знаци и звуци, че ако искам, той ще се облече първи и след това ще ме остави да се облека насаме. „При дадените обстоятелства, помислих аз, това е много учтиво начало от твоя страна, Куийкуег. Казвайте каквото щете, но тези диваци имат наистина вродено чувство за деликатност.“ Тази моя похвала се отнася специално за Куийкуег, който ми оказваше такова голямо внимание и уважение при дадените обстоятелства, докато самият аз се бях провинил в доста голяма грубост към него; все още в леглото, аз наблюдавах всичките му движения, докато се обличаше, защото любопитството надделя над благовъзпитаността. Все пак човек като Куийкуег не се среща всеки ден, затова действията му заслужаваха по-особено наблюдение.
Той започна обличането си от главата, като си сложи най-напред касторената шапка, която впрочем беше много висока, после — все още без панталони — затърси обущата си. Не мога да кажа защо постъпи така, но още в следния миг се пъхна с обуща в ръка и шапка на глава под кревата; от честото силно пъшкане и пухтене разбрах, че се мъчи да се обуе, макар да не знам кой закон повелява човек да се обува насаме. Но виждате ли, Куийкуег беше в преходен стадий на развитие — нито гъсеница, нито пеперуда. Той беше достатъчно възпитан, за да прояви по най-чудноват начин чуждестранния си произход. Но възпитанието му не беше завършено. Не беше още дипломиран. Ако не бе до известна степен цивилизован, нямаше и да помисли за обуща; а ако не беше все още дивак, и през ум нямаше да му мине да се навира под кревата, за да се обуе. Най-после излезе оттам с измачкана и нахлупена над очите шапка, след това започна да тропа и накуцва из стаята, сякаш не бе свикнал много с обуща, а тъй като те бяха мокри, сгърчени, от юфт — и вероятно не по мярка — сигурно го стискаха и измъчваха при първите стъпки в студеното утро.
Забелязах, че на прозореца нямаше завеси, освен това улицата беше толкова тясна, че от насрещната къща се виждаше много добре в стаята ни, в която Куийкуег представяше много неестетично зрелище, както се разтакаше насам-нататък само с шапка и обуща, та го помолих, както можах, да ускори някак обличането си, особено да обуе по-бързо панталоните си. Той изпълни искането ми, после започна да се мие. По това време на деня всеки християнин би измил лицето си; но за моя изненада Куийкуег се задоволи да измие само гърдите и ръцете си. После си облече жилетката, взе парче твърд сапун от умивалника насред стаята, намокри го и започна да сапунисва лицето си. Наблюдавах да видя къде държи бръснача си; уви! Той взе харпуна от ъгъла до леглото, извади дървената му дръжка, взе острието, наточи го малко на подметката си, отиде до парчето огледало, окачено на стената, и започна юнашки да стърже или по-точно да дере бузите си. „Като че се самонаказваш, Куийкуег, помислих аз, с най-тъпия кухненски нож.“ По-късно обаче, когато научих от каква тънка стомана са остриетата на харпуните и колко остри ги поддържат винаги, не се чудех вече на тази операция.
Той завърши скоро тоалета си и излезе гордо от стаята, облечен с моряшката си полушубка и понесъл ловното копие като маршалски жезъл.
Глава 5
Закуска
Последвах го бързо, слязох в гостилницата и се приближих любезно към усмихнатия стопанин. Не му се сърдех, при все че зле се бе пошегувал с мене за моя другар по легло.
Защото здравият смях е нещо много здравословно и за жалост твърде рядко. Така че, ако ти извикваш у когото и да било смях със собствената си личност, вместо да се мръщиш, сам се използвай и позволи да те използват в тази насока. Повярвайте ми — един истински смешен човек струва много повече, отколкото предполагате.
В гостилницата бяха слезли пренощувалите тук, които досега не бях разгледал както трябва. Почти всички бяха китоловци: първи, втори и трети капитани, дърводелци, кацари, ковачи, харпунджии, наематели на кораби; мургави, яки, брадати, неподстригани, рошави, вместо в утринни халати — в моряшки полушубки.