Лесно можеше да се разбере кой от тях откога е на сушата. Здравите бузи на онзи младеж имат цвят на зряла круша и почти същия мирис. Едва ли има и три дни, откакто е пристигнал от Индия. Другият до него е малко по-светъл; бихте казали, че е от махагон. Лицето на трети има още следа от тропически загар, макар и малко поизбледнял; той е прекарал цели седмици на сушата. Но кой можеше да се похвали с бузите на Куийкуег? Изпъстрени с различни багри, те представяха наведнъж, подобно западните склонове на Андите, последователни зони от противоположни климати.
— Хайде на масата! — извика гостилничарят, като отвори една врата, и всички влязохме да закусим.
Казват, че хората, които много са пътували, се държат съвсем свободно в общество. Невинаги обаче е така: големият нюингландски пътешественик Лидярд и шотландският Мунго Парк са се стеснявали най-много в гостна стая. Възможно е пропътуването на Сибир в теглена от кучета шейна, извършено от Лидярд, или дългата разходка на празен стомах в сърцето на чернокожа Африка — подвиг на нещастния Мунго, възможно е, казвам, този вид пътешествие да не е най-добрият начин за усвояване на светско държане. А то в повечето случаи е необходимо навред.
Тези размишления се дължат на обстоятелството, че след като насядахме около трапезата и аз се приготвих да слушам интересни неща из китоловството, за голяма моя изненада почти всички запазиха дълбоко мълчание. Нещо повече — изглеждаше, че се чувстват неловко. Да, пред мене беше цяла дружина морски вълци, от които мнозина бяха нападали без колебание грамадни, съвсем непознати им китове в открито море и ги бяха убивали, без да им мигне окото; а сега закусваха на обща трапеза — всички с еднакво звание и сходни вкусове — и се оглеждаха един друг така глупаво, сякаш никога не бяха напускали самотната планинска кошара. Странна гледка представляваха тия стеснителни мечки, тия плахи войнствени китоловци!
Що се отнася до Куийкуег — да, Куийкуег беше също тук и при това случило се бе да е начело на масата, — той беше невъзмутим като пън. Не мога да похваля, разбира се, възпитанието му. И най-големият му почитател не би могъл да оправдае факта, че бе дошъл на закуска със своя харпун, с който си служеше безцеремонно, като го протягаше над масата — с опасност да скалпира нечия глава, — за да придърпа към себе си бифтека. Но той вършеше това съвсем хладнокръвно, а всички знаем, че според повечето хора, щом вършиш нещо хладнокръвно, все едно е, че го вършиш благовъзпитано.
Няма да споменаваме тук всички чудноватости на Куийкуег: как пренебрегна кафето и топлите кифли, отдавайки изцяло вниманието си на кървавите бифтеци. Достатъчно е да кажем, че след закуската той мина заедно с другите в кръчмата с неразделната шапка на глава, запали лулата томахавка и остана спокойно да пуши и да смила храната си, а пък аз излязох да се поразходя.
Глава 6
Улицата
Ако отначало се изненадах, че такава странна личност като Куийкуег се движи сред благовъзпитаното общество на един цивилизован град, изненадата ми се изпари бързо още при първата ми дневна разходка из улиците на Ню Бедфърд. Из оживените прибрежни улици на всяко значително морско пристанище могат често да се видят най-чудновати екземпляри от чужди страни. Дори по нюйоркските булеварди Бродуей и Честнът средиземноморски моряци се блъскат понякога в изплашените дами. Лондонската улица Риджънт не е неизвестна на ласкарци и малайци; а по Аполо грийн в Бомбай буйните янки често са изплашвали туземците. Но Ню Бедфърд бие всички улици като Уотър и Уопинг. Из тия свърталища вие виждате само моряци, а по ъглите на Ню Бедфърд си бъбрят истински людоеди; истински диваци; мнозина от тях са се угоявали с човешко месо. Те карат чужденеца да ги гледа смаян.
Но освен тихоокеанците фиджийци, тонгатабури, еромангойци, панангийци и бригийци, освен диви китоловци, които скитат свободно из улиците, ще видите други, още по-любопитни и сигурно по-смешни зрелища. В този град пристигат всяка седмица десетки неопитни младежи от Върмонт и Ню Хампшир, всички жадуващи да спечелят слава и пари с риболовство. Повечето са млади и снажни, секли доскоро гори, а сега решили да захвърлят секирата и да грабнат харпуна. Мнозина са зелени като Зелените планини, от които идват. В някои неща са като малки бебета. Погледнете оня момък, който върви край ъгъла. Той е с цилиндър и фрак, препасан с моряшки колан с нож в ножница. Там пък идва друг с широкопола шапка и вълнен плащ.
Никой градски франт не може да се сравни с едно селско конте — имам предвид някой истински простак, който ще коси през горещините двата си акра земя с кожени ръкавици, за да запази от почерняване ръцете си. Когато такова селско конте си втълпи, че трябва да се прослави, като се присъедини към прочутите китоловци, ще видите колко смешно се държи в пристанищния град. За да изтъкне моряшката си екипировка, той си поръчва жълти копчета за жилетката и лампази за платнените си панталони. Горкият селяк! Колко бързо ще се пукнат тия лампази при първия вой на вихрушката, която ще го връхлети и захвърли заедно с копчетата и лампазите му в зиналата паст на бурята.