Но не мислете, че в този прочут град има само китоловци, людоеди и простаци. Ни най-малко. Ню Бедфърд си е странно място. Ако не бяхме ние, китоловците, тази ивица земя би била може би и до днес в същото ужасно положение, в което е Лабрадорското крайбрежие. И сега дори някои части от хинтерланда му са толкова голи, че всяват страх. Никъде в Ню Ингланд животът не е може би толкова скъп, колкото тук. Вярно е, че в този край има масло; но не като в Ханаан; има и пшеница и вино. По улиците не тече мляко; те не са покрити напролет с яйца. И все пак нигде другаде в Америка не ще намерите по-аристократически къщи, по-разкошни паркове и градини, отколкото в Ню Бедфърд. Откъде са дошли? Как са изникнали върху тази някога безлюдна като сгурия земя?
Погледнете железните ловни харпуни — емблема на онзи грамаден дом — и ще получите отговор на въпроса си. Да, всички прекрасни жилища и цветни градини са изникнали от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Всички до един са извлечени и докарани дотук от морското дъно. Може ли фокусникът хер Алегзандер да извърши подобен подвиг.
Казват, че в Ню Бедфърд бащите давали китове за зестра на дъщерите си, а на всяка племенница отделяли по няколко делфина. Ако искате да видите блестяща сватба, трябва да отидете в Ню Бедфърд; разправят, че във всяка къща имало резервоари с мас, която изгаряли щедро нощем във вид на спермацетови свещи.
Лятно време градът е много приятен; потънал в кленове, с дълги златнозелени булеварди. А през август прекрасни грамадни диви кестени, прилични на огромни свещници, извисяват пред минувачите островърхите конуси на своите цветове. Така всемогъщо е човешкото умение, което в много части на Ню Бедфърд е създало весели цветни площадки върху голите отломъчни скали, захвърлени тук в последния ден от сътворението на света.
А жените в Ню Бедфърд — те цъфтят като своите алени рози. Но розите цъфтят само лете, докато прекрасната розовина на техните бузи е постоянна като слънчевата светлина в седмото небе. Подобна цъфтяща красота можете да намерите само в Салем, където — както разправят — девойките ухаели така дивно, че влюбените в тях моряци усещали това ухание на много мили в морето, сякаш наближавали уханните Молукски острови, а не пуританските брегове.
Глава 7
Черквата
В същия този Ню Бедфърд има черква на китоловците и малцина са натъжените риболовци, заминаващи за Индийския и Тихия океан, които не посещават в неделя това място. Не пропуснах да го посетя, разбира се, и аз.
След като се прибрах от първата си утринна разходка, излязох отново, нарочно за тази цел. От доскоро ясното, слънчево, мразовито небе започна да пада суграшица и мъгла. Загърнат в рошавото си палто, тръгнах в нестихващата буря. В черквата намерих неколцина моряци и моряшки съпруги и вдовици. Тишината се нарушаваше от време на време само от воя на бурята. Мълчаливите богомолци седяха като че съзнателно настрана един от друг, сякаш всяка отделна мъка беше независима и непредаваема. Свещеникът още не бе дошъл; а безгласните островчета от мъже и жени не отделяха поглед от мраморните плочи с черни рамки, вградени в стената от всяка страна на амвона. Три от тях гласяха приблизително така — не твърдя, че ги предавам съвсем точно: