— Какво правиш, сънливецо! Ставай!
Стреснат в дълбокия си сън от този злокобен вик, Йона скача замаян, отива, залитайки, на палубата, сграбчва едно въже от вантите и се вглежда в морето. Но в този миг го облива огромна вълна, прехвърлила фалшборда. Вълните се стоварват една след друга върху кораба и не срещайки никакъв отпор, с рев разливат се напред и назад, докато почти удавят моряците, при все че корабът не е потънал още. А когато бледото лице на изплашената луна надниква между бурните облаци в черното небе, скованият от страх Йона вижда как бушпритът се издига право нагоре и почти веднага се спуска отново към развълнуваните глъбини.
Ужасни страхове нахлуват и вият в неговата душа. Цялото му раболепно държане издава ясно, че той бяга от Бога. Моряците забелязват това; подозренията им все повече се засилват; и най-после, за да узнаят напълно истината, предоставяйки разкриването й на небето, хвърлят жребий, за да разберат по чия вина ги е сполетяла страшната буря. Жребият посочва Йона; всички се нахвърлят веднага яростно към него със своите въпроси: «Какво звание имаш? Откъде идеш? От кой край? От кой народ?» Обърнете внимание, моряци, върху държането на нещастния Йона. Нетърпеливите моряци го питат само кой е и откъде е; а получават отговор не само на тия въпроси, но и на незададен от тях въпрос, на който Йона е заставен да отговори от стоварената върху му тежка Божия ръка.
— Евреин съм — провиква се той… и добавя: — и се боя от Господа Бога, създал сушата и морето!
Боиш ли се от него, Йона? Да, тогава ти наистина се боеше ужасно от Господа Бога! И направи веднага пълна, откровена изповед, от която моряците още повече се ужасиха, макар и да те съжаляваха. Когато Йона, който все още не моли Бога за милост, защото много добре знае тъмните си дела — когато нещастният Йона се провиква да го хвърлят в морето, защото знае, че само заради него ги е връхлетяла страшната буря, те се отстраняват състрадателно и се опитват да спасят с други средства своя кораб. Напразно; възмутеният ураган вие още по-гръмко; тогава, вдигнали молитвено едната си ръка към Бога, те улавят въпреки волята си с другата Йона.
Представете си Йона издигнат като котва и пуснат в морето; тогава откъм изток настъпва мигновено пълно затишие, морето стихва, защото Йона е отнесъл бурята, оставяйки зад себе си успокоени, гладки води. Той е потънал във вихрушката на такова непреодолимо вълнение, че едва ли долавя мига, когато пада в очакващата го зинала паст; а китът веднага заключва с белите си зъби — като с бели кофари — неговия затвор. Тогава Йона започва да се моли Богу от утробата на кита. Обърнете внимание на молитвата и се поучете от нея. Макар и голям грешник, Йона не плаче и не моли за незабавно освобождение. Той чувства, че е заслужил ужасното наказание. Оставя на Бога да го спаси. А сам се задоволява, въпреки всичките си мъки и страдания, да обърне поглед към светия му храм. Това, моряци, е истинско и пълно покаяние, което не крещи за прошка, а приема с благодарност наказанието. Колко приятно е било Богу държането на Йона, се вижда от това, че го е спасил от морето и кита. Аз ви представих Йона, моряци, не за да повторите греха му, а да вземете пример от покаянието му. Не изпадайте в грях; но ако го извършите, покайте се за него като Йона.“
Докато той изричаше тия слова, ревът на виещата и шибаща отвън буря придаваше сякаш нова сила на проповедника, разтърсван сам от буря, описвайки бурята на Йона. Гърдите му се надигаха като от мъртво вълнение; жестикулиращите ръце напомняха сражаващи се, развихрени стихии; а мълниите, стрелкащи изпод свъсеното чело, и светкавиците, искрящи от очите му, караха простичките му слушатели да го гледат с уплаха, непривична за тях. Но той се успокои и скоро започна отново да прелиства мълчаливо библията; след това застана неподвижно, със затворени очи, в безмълвно общение със себе си и Бога.
После се наведе отново към богомолците, склонил ниско глава с израз на най-дълбоко и същевременно твърдо смирение, и изрече тия слова:
„Моряци, Господ е сложил само едната си ръка върху вас; но върху мене тежат и двете. Разкрих ви, доколкото можах, поуката, представяна от Йона за всички грешници, следователно и за вас, а най-вече за мене, защото аз съм по-голям грешник от вас. С каква готовност бих слязъл аз от моята мачта, за да седна на палубата, където вие седите, и да слушам, както вие слушате, докато някой друг прочете на мене много по-страшната поука, която Йона представя за мене, кормчията на живия Бог. Как, бидейки богопомазан кормчия, пророк или говорител на истината и изпратен от Господа да възвести тази нежелана истина на порочната Ниневия, Йона се изплашва от враждебността, която ще предизвика, изоставя назначението си и се опитва да избяга от дълга си и от Бога, като се качва на кораба в Йопия. Но Бог е напред; и Йона не стига до Тарсис. Както вече видяхме, Господ го настига с кита, праща го в живата паст на възмездието, бързите вълни го отвличат «сред морето», където водовъртежът го поглъща в неведомите си глъбини, над главата му се сплитат морските водорасли и реве мъката на всички земни морета. Но и тогава дори, в тия неизмерими дълбочини, «от пъклената утроба», когато китът се спуска до самото дъно на океана, и тогава дори Господ чува вика на погълнатия, каещ се пророк. И казва Бог на рибата; и от студеното, черно морско дъно китът се понася към топлото, мило слънце, към всички наслади, доставяни от въздуха и земята; и «повърна Йона на сушата»; и чува се повторно гласът господен, и Йона, смазан и пребит, с уши като раковини, в които все още шуми нестихващо океанът — Йона изпълнява Божията повеля. Каква е тя, моряци? Да хвърля истината в лицето на лъжата! Това е Повелята Господня.