След вечеря, след ново приятелско бъбрене и още една лула се прибрахме заедно в стаята. Той ми подари балсамираната глава; после извади торбата за тютюн, порови из нея, извади тридесетина сребърни долара, нареди ги на масата, раздели ги механично на две равни части, бутна едната към мене и каза, че тия пари са мои. Готвех се да възразя, но той не ми даде време да го сторя, защото ги изсипа веднага в джобовете на панталоните ми. Оставих ги там. След това се залови за вечерната си молитва, като извади идола си и махна паравана от камината. Стори ми се, че би желал да се присъединя към обреда; и тъй като знаех вече какво ще последва, поразмислих как да постъпя, ако ме покани.
Аз бях добър християнин, роден и отрасъл в лоното на непогрешимата презвитерианска църква. Как бих могъл да се присъединя към този дивак идолопоклонник в богослуженето пред парче дърво? Но какво е богослужене? — помислих аз. Нима ти мислиш, Ишмиъле, че великодушният Бог на небето и земята — в това число и на езичниците — ще вземе да ревнува от някакво незначително късче дърво? Невъзможно! Какво е богослужене?… Богослуженето е да изпълняваш Божията воля. А каква е Божията воля?… Божията воля е да сториш за ближния си онова, което би желал и той да стори за тебе. Куийкуег е мой ближен. Какво бих желал този Куийкуег да направи за мене? Ами че да се присъедини към моя презвитериански начин на служене на Бога. Следователно и аз би трябвало да се присъединя към неговия, с други думи, да стана идолопоклонник. Затова подпалих стърготините; помогнах му да положи невинното идолче, на което поднесох заедно с Куийкуег препечен сухар, и се поклоних два-три пъти с ръка на челото; целунах го по носа; след това и двамата с Куийкуег се съблякохме и легнахме, в мир със собствената си съвест и с целия свят. А преди да заспим, си поприказвахме пак.
Не зная защо, но няма по-удобно място за доверителни приятелски разговори от леглото. Казват, че съпрузите си разкриват там душите; някои старчески двойки си приказват там за миналото, докато съмне. Така и ние с Куийкуег в сърдечния си меден месец лежахме като мила влюбена двойка.
Глава 11
Нощница
Лежахме си ние и ту разговаряхме, ту дремехме; от време на време Куийкуег прехвърляше нежно мургавите си татуирани крака върху моите и отново ги прибираше; чувствах се много приятно, свободно и удобно, но бъбренето най-после съвсем ни разсъни и на нас ни се прииска да станем, при все че беше все още далеко до разсъмване.
Да, дотолкова бяхме се разсънили, че лежането почна да ни дотяга и полека-лека седнахме, завити с юргана, облегнати на дъската откъм главата, със свити и долепени колене, навели към тях носове, като че капачките им бяха грейки. Чувствахме се много приятно и удобно, особено защото навън беше страшно студено; и не само навън, но и вън от леглото, тъй като в стаята нямаше огън. Казах „особено“, защото, за да почувствате, че ви е топло, поне част от тялото ви трябва да е изложена на студ; качеството на всяко нещо на този свят се разбира само чрез неговата противоположност. Нищо не съществува само по себе. Ако сте се чувствали, и то от дълго време, напълно удобно, не може да се каже, че ви е удобно и сега. Но ако носът или темето ви са студени като моите и на Куийкуег, тогава ще се чувствате наистина много приятно и ще ви е безспорно топло. Затова в спалните помещения не трябва никога да се пали огън, едно от скъпите неудобства на богаташите. Върхът на удоволствието е между вас и студения външен въздух да има само едно одеяло. Тогава сте като единствената топла искра в сърцето на полярен леден блок.
Бяхме поседели така със свити нозе известно време, когато изведнъж ми хрумна да отворя очи; трябва да кажа, че щом съм в постеля, все едно денем или нощем, заспал или буден, имам навика да стоя винаги със затворени очи, за да усещам по-добре насладата от лежането. Човек може да почувства напълно истински своето аз единствено при затворени очи; като че мракът е най-подходяща среда за нашата духовна същност, макар светлината да е по-желана за тленната ми обвивка. И така, когато отворих очи и напуснах приятната си самосътворена тъмнина, за да се озова в натрапения ми груб външен неосветен среднощен мрак, усетих неприятна промяна. И не се противопоставих на Куийкуег да запали лампата, щом сме будни; освен това му се искало и да запуши с томахавката си. Трябва да кажа, че макар миналата вечер да изпитвах такова силно отвращение към пушенето в леглото, знае се, че и най-коравите ни предразсъдъци омекват, щом ги превие любовта. Аз сам желаех сега Куийкуег да пуши край мене, дори и в леглото, щом това му доставяше такава спокойна наслада. Не изпитвах вече неуместна загриженост за застрахователната полица на стопанина. Изпитвах само дълбоко вътрешно удоволствие, че пуша и лежа с истински приятел. Наметнали рошавите си палта, ние си подавахме томахавката, докато над нас надвисна синкава димна завеса, осветена от пламъка на запалената лампа.