В 1690 година няколко души наблюдаваха от един висок хълм как китове се боричкат и пускат фонтани; и един от хората каза: ей там — сочейки морето — е зеленото пасбище, където нашите правнуци ще си изкарват препитанието.
Построих къщичка за Сузана и за себе си, а вратата в готически свод направих от китова челюст.
Тя дойде да ми поръча паметник за своя първи любим, убит от кит в Тихия океан преди повече от четиридесет години.
— Не, сър, това е същински кит — отвърна Том, — видях фонтана му; той изви в небето две такива прекрасни дъги, каквито всеки християнин би желал да види. Този приятел е същинско буре с масло.
Донесоха вестниците; в берлинския вестник видяхме, че на тамошните арени показват китове.
— Господи, мистър Чейс, какво става?
— Корабът ни е разцепен от кит — отвърнах аз.
Високо във вантите една нощ седеше моряк, а вятърът повяваше на воля; ту светваше, ту чезнеше бледата луна. И фосфорната диря на кита блестеше там, където той се гмуркаше в морето.
Дължината на въжетата, развити от лодките, заети с улавянето само на този кит, достигаше общо до 10 440 ярда, или почти шест английски мили. Понякога китът разтърсва така във въздуха чудовищната си опашка, че тя плющи като камшик и звукът се чува на разстояние от три до четири мили.
Обезумял от болката, която му причиняват тези нови нападения, разяреният спермацетов кит започва да се върти във водата; издига огромната си глава и с широко разтворена паст захапва всичко, което се изпречи на пътя му; нахвърля се върху лодките, подгонва ги със страшна скорост, а понякога напълно ги разбива с челото си.
Много чудно е, че изучаването на навиците на едно тъй интересно и от търговска гледна точка толкова важно животно като спермацетовия кит е било така занемарено или е привлякло толкова малко вниманието на многобройните, а при това учени наблюдатели, имали напоследък големи възможности да се запознаят с навиците му.
Кашалотът (спермацетовият кит) е не само по-добре въоръжен от същинския кит (гренландски или истински кит), като притежава страхотни оръжия и в двата края на тялото си, но и много по-често проявява склонност да използва за нападение тези оръжия, и то така изкусно, смело и коварно, щото го смятат за най-опасния от всички известни китове.
13 октомври
— Фонтан на хоризонта! — извикаха от мачтата.
— Къде? — запита капитанът.
— Три градуса от подветрения борд, сър.
— Рул наляво! Не изменяй посоката!
— Разбрано, сър.
— Ей, дежурният! Виждаш ли още кита?
— Да, да, сър. Цяло стадо кашалоти! И фонтани пускат, и подскачат!
— Съобщавай! Съобщавай, каквото виждаш!
— Да, да, сър! Ето фонтан! И още… и още… и още един!
— Къде?
— На две и половина мили.
— Гръм и мълния! Толкова близо! Свикайте екипажа!
Китоловният съд „Глоб“, където станаха ужасните събития, които възнамеряваме да опишем, принадлежеше на остров Нантъкит.