Стори ми се, че великият чер синедрион заседава в пъкъла. Стотици черни лица се обърнаха да ме погледнат, а Черният ангел на Страшния съд удряше зад тях по някаква книга на катедрата. Бях в негърска черква, проповедта бе за царството на вечния мрак и плача, за риданията и скърцането със зъби. „Да, Ишмиъл — промълвих, като се измъкнах, — тъжно представление дават в «Клопката».“
Най-после стигнах до някаква мъждукаща светлинна, недалеко от доковете, и чух самотно скърцане над главата си; поглеждайки нагоре, видях, че над вратата се люшка фирма с бяла рисунка, представляваща високо бликнала белезникава струя, а под нея следните думи: „Странноприемница «Китов фонтан». Питър Кофин“.
Кофин2 ли? Китов фонтан? „Доста зловещо съчетание“, помислих аз. Но разправят, че такова презиме било нещо обикновено в Нантъкит, затова предположих, че този Питър трябва да е преселник оттам. И тъй като светлината беше съвсем слаба, мястото изглеждаше засега съвсем тихо, разнебитената дървена къщурка беше като че докарана от развалините на някой опожарен квартал, а люшкащата се фирма скърцаше съвсем бедняшки, реших, че тук ще намеря най-евтино жилище и най-хубаво леблебиено кафе.
Къщата беше чудновата — някаква вехта постройка с остър двукрил покрив, парализирана и отпусната на една страна. Намираше се в студен тъмен кът, където бурният североизточен вятър виеше много по-силно, отколкото е фучал някога около преобърнатия кораб на нещастния апостол Павел. А при това североизточният вятър е много приятен ветрец за всеки, които се намира у дома си и грее спокойно крака до камината, преди да легне. „Преценяването на бурния североизточен вятър, наричан евроклидон — пише един древен автор, от чиито творби аз притежавам единствения съществуващ екземпляр, — е невероятно различно според това дали гледаш през прозорец, на който стъклата са заскрежени само отвън, или наблюдаваш от прозорец без рамка, заскрежен от двете страни и остъклен само от всесилната смърт.“ — „Съвсем вярно — помислих аз, като си припомних тия редове, — правилно разсъждаваш, стари буквописецо. Да, очите ми са прозорците, а тялото ми е домът.“ Жалко само, че цепнатините и пролуките не са запушени малко с памук. Но сега е вече много късно за подобрения. Светът е завършен; покривът е сложен, скелите са свалени преди милиони години. Бедният Лазар може да трака зъби, сложил глава на бордюра, да тресе треперливо дрипите си, да си запушва ушите с парцали или да налапва царевичен кочан, но това не ще го спаси от бурния евроклидон. „Евроклидон ли? — казва древният богаташ в червен копринен плащ (станал още по-червен оттогава). — Ох, ох! Каква прекрасна мразовита нощ! Как блести Орион! Какви северни сияния! Нека си хвалят източните лета, напомнящи вечни оранжерии; а мене ме оставете да си създавам собствено лято със собствени въглища.“
Но как мисли бедният Лазар? Може ли да стопли той посинелите си ръце, като ги издигне към величествените северни сияния? Не ще ли предпочете да е в Суматра, а не тук? Не ще ли предпочете да се протегне по протежение на екватора? Да, богове, да слезе дори до геената огнена, за да се отърве от този мраз?
И все пак да виждате, че Лазар лежи захвърлен пред вратата на богатия, е много по-чудно, отколкото да видите глетчер, заседнал до някой от Молукските острови. А пък самият богаташ живее като цар в дворец, съграден от смръзнали въздишки, и тъй като е председател на въздържателно дружество, пие само хладните сирашки сълзи.
Но стига празни приказки, тръгнали сме на лов за китове и много още има да видим. Да изстържем леда от замръзналите си крака и да видим какво заведение е този „Китов фонтан“.
Глава 3
Гостилница „Китов фонтан“
Когато влезете в гостилница „Китов фонтан“ с островърхия покрив, озовавате се в широко, ниско, разхвърлено преддверие със старомодна ламперия, напомнящо борда на някой овехтял плавателен съд. На едната стена е окачена картина с маслени бои, толкова опушена и изпоцапана, че на неравномерното, кръстосано осветление бихте могли да отгатнете смисъла й едва след прилежно последователно изучаване и след грижлив разпит на съседите. Безчисленото множество от сумрак и сенки отначало оставяше впечатлението, че някой амбициозен млад художник от времето на нюингландските вещици се е опитал да нарисува хаоса. А след по-продължително и старателно съзерцание, след многократни размишления и особено след като отворите прозорчето в дъното на хола, ще стигнете до заключението, че подобна мисъл, колкото и неразумна, може би не е съвсем неоправдана.