Мили Боже! За какво мислеше толкова? За една най-обикновена прислужница на малко имение в едно забутано графство! Та той можеше да я забрави само ако щракнеше с пръсти.
И въпреки това не можеше. Още се учудваше, че тя дори не се бе опитала да го съблазни. Съществото й дотолкова преливаше от радост и любопитство, че самият той се бе увлякъл да й разказва за света. Не, не беше само това. Невинността й бе толкова необикновена, че той не можеше да си позволи да я нарани. За първи път му се случваше нещо подобно. Жените бяха създадени, за да даряват удоволствие, и повечето от тях обожаваха да го правят.
Но Мод беше различна. И преди всичко той най-добре знаеше колко непоносима бе мъката от неволно унищожените вяра и доверие, и колко печално можеше да се отрази това на бъдещия живот.
Фургонът се наклони на една страна. Джеръми залитна, блъсна се в него и се намеси в мислите му:
— Това момиче, с което прекара нощта, бе наистина много младо и красиво — засмян каза той. — Да не те е омагьосало?
Алън се засмя.
— Не ме познаваш от вчера и прекрасно знаеш, че жените не могат да ме омагьосат. И все пак трябва да призная, че тази беше по-различна. Ти, както винаги, отново си прочел мислите ми.
— Старая се, доколкото мога. Тя беше ли… това, което се надяваше да откриеш? — Гласът на Джеръми прозвуча неестествено. Не му прилягаше да задава подобни въпроси.
— Нищо не се случи — отвърна Алън. — През цялата нощ си говорихме. И само ако кажеш думичка за това на някого, ще те изхвърля от трупата.
Джеръми се захили.
— Радвам се да го чуя. От това момиче се излъчваше такава невинност, но независимо от това то бе най-красивото създание, което съм виждал в последно време.
— Да, красива е — небрежно отвърна Алън. — Ако някой ден се върнем обратно в това имение, ще я потърся отново. Но тогава едва ли ще бъде вече толкова невинна.
Глава 3
Сър Бексли успя да забележи, че по време на вечерта Мод изчезна с красивия драматург. Още по-добре, помисли си той, защото това означаваше, че малката Мод имаше желание за подобни авантюри и сигурно не й липсваше опит. Веднага щом привлекателният Дезмънд заминеше с жалката си трупа, той щеше да я направи своя.
Първото нещо, което трябваше да предприеме, бе да се помъчи да убеди скъпата си съпруга, че момичето трябва да работи в къщата. Дългият му житейски опит го караше да бъде внимателен, защото ако Джулия заподозреше дори само за миг, че има някакви намерения спрямо момичето, веднага щеше да я изпрати да работи в кръчмата, където щеше да бъде изложена на похотливите погледи на цялата паплач от околността. От представлението изминаха няколко седмици, но той не преставаше да я следи и търпеливо изчакваше да дойде удобният момент. Момичето се разхубавяваше с всеки изминал ден. Гладкото й порцеланово лице, така необичайно за нейната възраст, когато почти всичките й връстници носеха белезите от едра шарка, бе достатъчно, за да го накара да се облизва като котарак. И въпреки че след заминаването на актьорите тя като че ли поотслабна, това изобщо не се отрази на сочната издутина на гърдите й, които примамливо се поклащаха под фестонираната й блузка. Страните й бяха побледнели, но така само подчертаваха още повече закръглените й чувствени устни и големите сини очи.
Сър Бексли дотолкова се бе настървил, че вече едва издържаше в очакване на удобния момент да заговори жена си за мястото на Мод. И ето че в един хубав ден небесата се смилиха над него и му поднесоха възможността на тепсия.
— Не знам какво да правя с тази Хети? — каза един ден, по време на вечеря, Джулия, докато апатично ровеше в чинията с печена кокошка. — С всеки изминат ден това момиче става все по-небрежно. А вчера я видях да излиза от килера малко след като се разминах с Уилям, лакея, в коридора. По лицето й личеше какво бяха правили. Не мога да позволя подобни недостойни неща да се вършат в дома ми, но ако я изгоня, няма кого да сложа на нейно място. Работата е много сериозна.
Сър Бексли вдигна поглед от препълнената си чиния и изгледа жена си.
— Хети ли? Това не беше ли онази кестенява хубостница с брадавица на брадата?