— Къде отиваме? — прошепна тя.
Той продължаваше да я тегли със себе си, без да отговори. Почти час си проправяха път през гъста растителност, преди да стигнат малка полянка, заобиколена от високи скали. Луната вече бе изгряла и освети един човек, който, олюлявайки се, се изправи на крака, когато те се появиха иззад храстите.
— Джеръми! — възкликна Мод и изтича да го прегърне. Той увисна на нея както никога и едва след миг тя разбра защо. — Ти си ранен!
— Само леко. Имам ужасно главоболие, но след ден-два ще бъда свеж като кукуряк.
Мод опипа превръзката на главата му. Бе останала само тънка ивица плат, но тя блестеше на лунната светлина.
— Ужасно! Можеха да те убият. И двамата можеха да ви убият. Даже точно това си помислих, когато не можах да ви открия днес следобед. — Джеръми се облегна на един камък наблизо, а Мод се обърна към Алън. — Ама какво става тук! Изобщо нищо не разбирам.
Алън седна на земята, подпря се на една скала и извади войнишка манерка.
— Пийни малко бренди, скъпа. Ще ти даде сили за това, което предстои.
— Не, не искам алкохол. Какво имаш предвид. Какво предстои? Няма да те последвам и една крачка повече, ако не ми обясниш какво правиш.
Алън запуши манерката.
— Напускаме армията. Насила ни вкараха в нея — поне Джеръми — и сега ще се възползваме от паниката и объркването, последвали отстъплението, за да се измъкнем.
Мод остана неподвижна, докато проумее думите му. После коленичи до него.
— Но дали е разумно? Могат да ви обесят за дезертьорство!
Алън посегна към нея и я обгърна.
— Да, възможно е. Но, обзалагам се, ще си помислят, че сме два от всички онези две хиляди трупа, които лежат на бойното поле пред Форт Корийон, и ще ни обявят за мъртви. Всъщност ефрейтор Алън Дезмънд наистина е сред тези трупове. Сега Алън Синклер ще заеме мястото му.
— Трупове?
— О, да. Повече мъртви, отколкото съм виждал през целия си живот. Хиляди мъртви тела.
— Как е възможно? Такава… чудесна армия!
Джеръми се облегна назад и затвори очи.
— Не съм сигурен, че още го проумявам.
— Много просто. Лорд Хау бе убит почти веднага щом пристигнахме и цялата отговорност за битката падна върху раменете на генерал Ейбъркромби. Той позволи да го убедят, че фортът може да бъде превзет чрез фронтална атака, без помощта на оръдия. Когато първата атака завърши единствено като покри земята с трупове на англичани, неговият блестящ отговор бе да заповяда още една. После още една и така нататък.
— Общо шест — приключи Джеръми.
Алън сякаш разказваше на себе се, а не на нея.
— Шест пъти наредиха на войските да се хвърлят срещу добре укрепен противник, право в огневата му линия. Двамата с Джеръми имахме късмет. Участвахме в първата атака и успяхме да оцелеем. При шестата войниците вече вървяха напред през труповете на другарите си.
— В нея бе четиридесет и втори шотландски полк — обади се тихо Джеръми. — Покосиха ги жестоко.
— „Черният страж.“ Познах някои от тях, въпреки че не им разкрих кой съм. Оцеляха малцина.
Мод долови покрусата в гласа на Алън, макар че се опитваше думите му да прозвучат само цинично. Никога не бе го виждала дълбоко засегнат от нещо.
— А колко изгубихме ние?
— Чух един офицер да изчислява, че убитите са над хиляда и шестстотин. Французите вероятно са изгубили около четиристотин. И всичко е, защото нямахме добро командване. Представата на генерал Ейбъркромби за водене на бой се състоеше в това да заповядва нова атака, след като чуе, че предната се е провалила. Това бе повече, отколкото можех да понеса. След като накрая ни наредиха да се оттеглим, здравият разум ми подшушна, че е най-добре да зарежа това, което ми изглежда безнадежден случай.
— А ти, Джеръми? И ти ли мислиш така, или той те е повлякъл след себе си?
— Забравяш, Моди, че първо ме взеха насила. Освен това предпочитам работата си на сцената. Реалният живот ми се струва прекалено напрегнат.
Алън въздъхна и я притисна по-плътно.
— Това бе най-достойното, смело и абсолютно глупаво представление, което съм наблюдавал.
Мод се сгуши в него и премисли това, което току-що й бе казал. Не бе изненадана, че двамата искат да напуснат армията, и като се вземе предвид суматохата, която трябва да е настъпила в лагера, и фактът, че толкова хора са загинали, може би това наистина бе най-подходящото време за бягство. Освен ако…