— О, напротив… прекрасна е. Изпратете да повикат шивачката. Ще я пробвам.
Липсата й на ентусиазъм бе очевидна.
— Много е красива — отбеляза Мими, опитвайки се да я развесели. — А яката ще отива така добре на златистата коса на мадмоазел.
Мод с ирония си помисли, че дребната прислужница би продала душата си, за да облече такава пищна рокля. Някога сигурно и тя би го направила.
— Да, права си. Такава прекрасна рокля не съм носила досега. — Тя я вдигна пред очите си и я огледа. Роклята заблестя на светлината като водопад от златен прах. — Отдавна ли си при мадам Клоден, Мими?
Кръглото лице на момичето се смекчи, когато се усмихна.
— О, да. Маман бе камериерка на нейно благородие във Франция. Когато мадам дойде в Нова Франция, тя взе и мен, тъй като пътуването щеше да е много трудно за маман.
— Харесва ли ти Нова Франция?
Мими започна да оправя диплите на роклята.
— Oui, мамзел. Щом свикнах да срещам тези страшни диваци по улиците, а също и тези груби coureurs de bois. Войниците обаче са нещо съвсем друго.
— Сигурно си имаш любим сред тях?
— Не, мамзел. Имаше един… Андре. Но той отиде да се сражава при Форт Корийон и там го убиха.
— О, съжалявам. Англичаните ли го убиха? — прибави тя предпазливо.
— Не, мамзел. Някой от онези диваци. Ирокез, мисля, оттогава гледам да не се влюбвам толкова прибързано.
Мод постави роклята обратно на леглото.
— Ти си умно момиче, Мими. Мисля, че с теб ще се разбираме много добре.
Докато се гиздеше за вечерното соаре, това наистина започна да доставя удоволствие на Мод. Отдавна не бе носила такива изящни дрехи, нито пък с такава загриженост се бяха суетили около нея. Когато бе напълно готова, тя се огледа във високото позлатено огледало на мадам Клоден и си каза, че в края на краищата това дълго пътешествие из горите поне не я бе загрозило.
Роклята имаше смущаващо дълбоко деколте, изящна талия горната пола бе от фина златиста материя, а долната от дискретно раиран сатен. Настоя да не пудрят косата и, но позволи на Мими да я разреше така, че къдриците на челото да бухнат, а отзад по раменете и гърба да се спускат дълги златисти лимби. Дадоха й феерично ветрило от фина пилешка кожа — толкова тънка, че можеше да четеш книга през нея, и напръскано със златисти пайети, — което държеше с цялото изящество, което бе научила на сцената. Дори и най-малката прашинка пудра по лицето и, дискретната изкуствена бенка под едното око, ружът на бузите, червилото на устните и лекото потъмняване на естествено извитите и вежди — всичко това правеше чертите й да изглеждат съвършени. Мадам Клоден бе толкова доволна, че прибави дълги диамантени обици и златно колие от собственото си ковчеже за бижута.
— Убийте ме, но ще бъдете истинска сензация! — отбеляза тя и отстъпи назад, за да може да огледа по-добре Мод. — Само за тази вечер ще ме засенчите. След това, никога вече!
Все пак младата жена се усъмни в думите и, защото, когато се присъедини към нея надолу по стълбите, Клодет се бе пременила в пълен контраст със златистата елегантност на Мод — с блестяща черна рокля и обсипан с пайети прозрачен черен шал, надиплен предизвикателно върху раменете й. Противоположни като деня и нощта, помисли си Мод, и еднакво забележителни. Тя знаеше, че притежава преимуществото на младостта, но мадам Клоден излъчваше изящество, опит и увереност с всяка фибра на тялото си. Ще бъде интересна вечер, каза си тя и се усмихна вътрешно.
И наистина бе така. „Малката“ компания наброяваше петдесет души, повечето офицери от френската армия, разквартирувани извън града. Имаше и жени, повечето любовници на офицерите, но никоя с толкова впечатляваща външност колкото тях двете. Бе представена съвсем накратко на жените, защото в момента, в който мъжете влязоха в стаята, те се струпаха около нея, като открито флиртуваха и се опитваха да завладеят нейното внимание.
Мод бе любопитна да се запознае с някои от мъжете, чиито имена бе чувала да се споменават по време на похода, включително и с най-известния — маркиз дьо Монкалм. Той бе дребен човек с много умни и интелигентни очи, и на нея й достави удоволствие да разговаря с него, още повече, че бе известен с верността към любимата си съпруга, която бе оставил във Франция.
Най-страшният момент бе, когато Превалоа влезе в стаята и съзирайки я, замръзна на мястото си, сякаш бе видял призрак. Клоден с усмивка му представи мадам Мейкджой и го отвлече към купата с пунш, преди той да успее да отговори. Мод не пропусна да забележи яростта в очите му, насочена както към нея, така и към Клоден, но тъй като любовницата му явно не се разтревожи от това, тя реши, че няма да позволи да тревожи и нея. За първи път наистина изпита благодарност към Клоден.