Мод скръцна със зъби и слабо се опита да го отблъсне. Колата сега се движеше така, че те се люлееха на кожените седалки и на няколко пъти едва не паднаха на пода. С устни той отмести края на роклята й, хвана откритото зърно на гърдата й и го засмука с наслада. Тя потисна отвращението си, спомняйки си, че колкото по-дълго го отвлича, толкова по-голяма бе възможността да се измъкнат.
Каретата ускори темпо. Мод реши да се остави в алчните му лапи, докато се отдалечат достатъчно от града. Бяха изминали само една-две мили обаче, когато каретата се удари в голям камък и двамата се озоваха на пода. Превалоа освободи устата й и вниманието му незабавно се изостри, щом разбра, че се движат по черен път, а не по павиран.
Той незабавно се озова до прозореца, свали го със замах и изкрещя на кочияша да спре. Мод скочи и отиде от другата страна, готова да слезе веднага щом колата намали скоростта. Когато тя спря, кавалерът блъсна вратата и изскочи навън, като заоглежда яростно тъмното поле, простиращо се от двете страни на пътя. Той погледна към кочияша и схватливият му ум веднага проумя факта, че нещо не бе както трябваше да бъде. Това със сигурност не бяха слугите на Клодет.
От другата страна на каретата Мод видя как Алън завърза поводите и слезе от капрата, за да се изправи лице в лице с французина.
— Виж ти — каза той, като отметна пелерината си и хвърли шапката си на седалката. — Това е риба, която не очаквах да хвана.
Мод отиде зад колата и започна да наблюдава двамата. Тогава усети ръка на рамото си, обърна се и видя Мими.
— Монсеньор Джеръми ме взе при себе си — прошепна момичето. Самият Джеръми се бе изправил до Алън, готов да се притече на помощ, ако е необходимо.
Мод за пръв път осъзна, че Алън си бе обръснал брадата. Превалоа се взря в лицето му и въздъхна.
— Дезмънд! — изсъска той. — Трябваше да се досетя.
— Същият — отвърна Алън, пристъпи към французина, замахна с юмрук и го удари в устата. Превалоа залитна назад и падна на земята, после се изправи до седнало положение и потърка брадата си.
— Това е за възмутителното ти отношение към Мод — сопна се Алън.
Превалоа леко се усмихна.
— Бой с юмруци, а? Типичното оръжие, което може да се очаква от един долен актьор!
Алън хвърли наметката си, разкривайки дълга сабя на кръста си. Като извади острието от ножницата, той каза:
— О, аз мога и да се фехтувам, монсеньор, ако държите да използваме оръжието на благородниците.
Изправяйки се на крака, Превалоа с лекота издърпа своята сабя.
— Думата благородник е крайно неподходяща в твоя случай, но все пак ще ми достави огромно удоволствие да те убия. Достатъчно си се месил в живота ми.
— Намесата беше от ваша страна, монсеньор. En garde!
Алън нападна пръв и сабите им се кръстосаха със силен звън. Мод се сви до каретата, взирайки се в тъмнината, за да различи силуетите на двамата мъже, които се въртяха в кръг и нападаха отново и отново. След редица звънтящи атаки и парирания те се вкопчиха един в друг. Мими скри лице в рамото на Мод, а Джеръми вдигна един камък от земята и се промъкна по-близо, за да помогне по един недостоен начин, ако види, че Алън губи.
Двамата противници ръмжаха от напрежение, докато се нахвърляха един върху друг. За голяма изненада на Превалоа силите им бяха равностойни. С няколко кръгови движения сабите се кръстосаха горе и Алън прикова французина до каретата.
— Сцената добре те е научила да се биеш — изсъска Превалоа. — Но скоро ще разбереш, че това не е игра.
— Учих фехтовка в Кралския Единбургски колеж, монсеньор, а не в театъра. И не друг, а ти ще усетиш острието на сабята ми.
— Ха! — възкликна противникът му и го отблъсна от себе си и насочи острието си към него. Алън за момент загуби равновесие и залитна, но успя да парира светкавичния удар. След това, с редица постъпателни кръгови движения напред, той накара французина да отстъпи и го принуди да изнесе ръката, в която държеше оръжието настрани. Точно в този миг заби собствената си сабя дълбоко в незащитеното му рамо.
С рев Превалоа отстъпи назад, като отпусна сабята си и се хвана за рамото, от което незабавно потече кръв. Той коленичи на земята, а Алън, все още задъхан, тихо се приближи до Мими.
— Дай ми едната си фуста, момиче — сопна се той.
Мими разкъса дрехата, а Мод гледаше французина.
— Убит ли е? — прошепна тя.
— Не. Само ранен.
Алън отиде до мястото, където бе припаднал французинът, и започна здраво да увива раната с фустата. Кръвта шуртеше и се налагаше да направи стегната превръзка, за да я спре.
Той обърна кавалера, а Джеръми опипа пулса на гърлото му.
— Жив е — отбеляза Алън и метна пелерината на Превалоа върху него. — Щом се свести, може да отиде сам до портата Свети Луи и да получи помощ. Дотогава ще сме на половината път до Монреал.