Мод седна срещу адвоката. Още не бе уверена, че няма да я арестува и да я откара в Англия като престъпница в трюма на някой кораб. Всъщност бе склонна да вярва, че невинните му уверения са клопка, за да приспи бдителността й. Бе така близък с ескуайър Бексли и ужасната му съпруга, че не виждаше какво друго може да го е довело тук или накарало така упорито да я преследва.
— Така — каза Алън делово. — За какво е всичко това.
Рамзи извади снопче книжа с много нотариален вид, запечатани с огромно парче восък.
— Ваши са, мис Мелингам. Доста усилия ми костваше, докато ви ги донеса. Не бе лесно да ви открия.
Мод ги погледна, сякаш всеки момент от тях щеше да изскочи някакво чудовище.
— Не ги искам.
Алън посегна към тях, счупи печата и прегледа най-горния, после и останалите.
— Но…
— Точно така — каза адвокатът, като седна отново и подръпна краищата на вълнената си жилетка. — Лорд Бамбридж много настояваше. В последния си час той ми нареди да намеря мис Мелингам, колкото и време да ми отнеме и с цената на всякакви средства. Виждате ли, много искаше да поправи злината, която ви е причинил.
— Лорд Бамбридж е мъртъв? — възкликна Мод, като за момент забрави за всичко. — Съжалявам — промълви тя, спомняйки си топлата му усмивка и състрадателен поглед. — Но каква неправда ми е причинил? Той винаги е бил така добър с мен!
— Мисля, че ще намериш отговора тук, любов моя — намеси се Алън със странно изражение на лицето си. — Според този документ… той е твой баща.
Тя го погледна.
— Мой баща? Но това е невъзможно!
— Ни най-малко, скъпа моя Мод — обади се Рамзи с най-приятния си адвокатски глас. — Лорд Бамбридж наистина бе твой баща. Разбира се, бе женен, когато се влюби в малката гувернантка, която жена му нае да се грижи за дъщерите и. Тя умря, когато ти се роди, и за да се предотврати вредата, която скандалът можеше да причини на болната му жена, той помоли семейство Мелингам да те отгледат. През цялото време докато ти растеше, той гледаше да се грижат добре за теб, но едва на смъртния си одър съвестта му проговори и той ме натовари със задачата да ти кажа истината.
— Мой баща… — прошепна Мод, извиквайки в съзнанието си образа на онзи набит, изпълнен с достойнство възрастен джентълмен, който винаги намираше добра дума за нея. А майка й, която не познаваше, е била гувернантка, образована дама. Нищо чудно, че бе по-любознателна от другите слуги.
— Това не е всичко — продължи Алън със самодоволна усмивка. — Явно съвестта на лорд Бамбридж го е задължила да ти остави наследство.
— Точно така — намеси се Рамзи, страхувайки се, че Алън ще съобщи новината преди него. — Три хиляди лири годишно. Това би трябвало да послужи като компенсация за всички щети, които може да ти е причинил.
Мод остана с отворена уста.
— Три хиляди лири! Та това е цяло състояние! Алън, ние сме богати!
Алън се засмя.
— Е, не точно богати, но заможни. Не мога да повярвам. Хванал съм богата наследница!
Рамзи се облегна и извади още един плик от джоба си.
— Нося ордера за тазгодишното плащане със себе си. Щом го предам, мога спокойно да се върна в Англия. Това препускане около света е прекалено много за човек, който е свикнал със спокойния живот и съзерцаваното на природата в Съфолк.
Мод най-после възвърна способността си да говори.
— Не още. Не и преди да съм взела част от тези пари, за да купя най-хубавата брошка в Ню Йорк, която да отнесете на лейди Джулия.
— За Мод Мелингам Мейкджой, актриса, наследница и изключителна домакиня!
Алън вдигна чешете си, а Джеръми и Мими го последваха и се изправиха. Мод ги дари със сияйна усмивка. Бяха най-добрите й приятели на света, а наздравицата им бе толкова искрена, че тя усети как в очите й напират предателски сълзи.
— Благодаря — каза тя и преглътна. — Много ви благодаря.
— Ние трябва да ти благодарим за тази прекрасна вечеря — заяви Джеръми и отново се настани на мястото си. Бяха седнали около кръглата дъбова маса в розовата стая на „Кралския герб“, наслаждавайки се на най-великолепната вечеря, откакто бяха напуснали Англия. Мод я бе уредила по случай ненадейното си богатство и бе настояла всичко да е първокласно, от скаридите и супата от костенурки, след които следваха десет ястия, до крем карамела и сладкишите за десерт. Към вечерята бяха поднесени четири вида вина, подбрани най-грижливо и без оглед на цената. Храната и напитките бяха чудесни, но истинско удоволствие й достави искрената радост, с която всички посрещнаха новината за внезапното й голямо богатство. Мод произнесе мислена молитва на благодарност за това, че има такива добри приятели. Сега те бяха нейното семейство, това, което никога не бе имала.