— Разбира се — каза сухо Алън, — след тази вечеря Мод сигурно вече няма да има богатство. Вероятно струва цяло състояние.
— Няма значение — отвърна тя и небрежно махна с ръка. — Сигурно никога вече няма така да си развържа кесията, но сметнах, че днес си струва, след всичко, което преживяхме.
— Какво ще правите по-нататък, мамзел? — попита Мими. Кръглите й бузки бяха порозовели от виното и през цялата вечер тя рядко пускаше ръката на съпруга си. — Ще купите къща тук, в Ню Йорк, или ще се върнете в Англия?
Мод се усмихна на Алън.
— О, мисля, че ще останем в Ню Йорк, а ти? Англия изглеждаше привлекателна до момента, в който разбрах, че лейди Джулия ми е половин сестра. Тази мисъл е ужасна за мен, но предполагам, че е още по-ужасна за нея!
Алън постави ръка на рамото й и я притегли към себе си.
— Преди да помислиш да си купуваш къщи, дрехи или други такива, има нещо, което трябва да свършим на първо място. Сега, след като си богата наследница, няма повече да възразяваш да се омъжиш за мен. Искам церемонията да се състои утре сутринта.
Мод погледна в дълбоките му очи и за последен път се опита да се пребори със собствените се демони.
— Може би е време — изрече тихо. — Може би това е най-хубавият дар, който моят баща ми е оставил.
И това бе истина. Лорд Бамбридж й бе дал възможност да прибави нещо повече към богатството на Алън от собствената си бедност: име, макар и незаконно, наследството на изискана фамилия и зестра. Едва ли, когато е диктувал писмото, лорд Бамбридж е предполагал какво й дарява.
Алън се наведе и целуна устните й, все така топли и приканващи, каквито бяха през онзи първи ден в лондонското му жилище.
— И моето тяло става твой пленник — промълви той и усети тръпката, която разтресе тялото й.
Тя постави длан на бузата му.
— Това е Конгрийв — каза тя меко — „Обич за обич.“ А аз никога не получих ролята на Анжелика!
— Ще я получиш. Когато построя постоянен театър тук, в Ню Йорк, ще получиш всички големи роли.
— О, не мисля — отвърна меко тя. — Подозирам, че ще предпочета да стоя вкъщи, да забавлявам разните дьо Ланси, Клинтън и другите дами от обществото, както и да отгледам шест пълнички, хубавички и щастливи дечица.
Алън пребледня.
— Шест! Господи, жено, не си чак толкова богата!
— Богатството невинаги означава материални придобивки.
— Хм! — Джеръми дискретно се изкашля. — Хайде, Мими, моя френска гълъбице. Мисля, че е време да оставим тези двамата насаме. Освен това — прибави той, обгръщайки с ръка раменете на момичето и усмихвайки са при вида на изпълненото й с обожание лице — прекалено дълго не сме се отдавали на нашите собствени удоволствия. Лека нощ, приятели, благодарим за прекрасната вечеря.
Мод и Алън едва ли забелязаха, че си тръгват. Тя се наведе към него и го целуна с цялата жар на преливащото от обич сърце. Той леко прокара пръсти по страната й.
— Обичам те, Мод Мелингам Мейкджой, бъдеща Синклер.
— Само Мод Синклер — прошепна тя. — Мисля, че ще върнем Мод Мейкджой на крал Едуард, с моите сърдечни благодарности. Това не е подходящо име за една почтена омъжена дама.
Алън се усмихна, вперил поглед в блестящите й очи.
— Но мисис Синклер ще си бъде за мен Мод Мейкджой в онези случаи, когато ми е необходима.
Мод приглушено се засмя и потъна в прегръдките му.
— Винаги, любов моя. Винаги!