Выбрать главу

Мод започна да се изнервя.

— Моля ви, сър, дайте ми ключа! Тази игра съвсем не ми е по вкуса.

— Да не би да те държа насила тук? Мисля, че не. Можеш да отключиш вратата и да си излезеш, когато пожелаеш. Но преди това трябва да се качиш на леглото и да си вземеш ключа.

Тя подозрително го изгледа.

— Прекрасно знаете, че…

— Ето, ще ти помогна — извика сър Бексли и дръпна завесите и от другата страна. Когато се наведе към нея, тя предпазливо заобиколи леглото и застана срещу него.

— Подайте ми го сега! — каза Мод, като смътно подозираше, че нямаше да стане така.

— Не, не. Не така. Най-тържествено обещавам, че ако го намериш сама, можеш да отвориш вратата и спокойно да си тръгнеш.

— Сър, аз съм почтено момиче. Тази игра не ми е по вкуса.

— Да, да. Знам, че си почтено момиче. Но дори и почтените момичета един ден трябва да научат нещата от живота, а кой може да ти ги покаже най-добре, ако не аз, твоят благодетел?

Мод внимателно пристъпи и повдигна кранчето на завивката. Големият месингов ключ лежеше доста навътре и се намираше по-близо до господаря й, отколкото до нея. Без да го изпуска от очи, тя се наведе, но не можа да го достигне. После повдигна полата си, качи едното си коляно на леглото и отново се протегна. Бексли следеше движенията й и продължаваше дяволито да се усмихва. Много внимателно тя качи и другото си коляно.

— А-ха! — извика той, за части от секундата се метна на леглото и я сграбчи през кръста. Двамата паднаха върху завивките и пълното му, отпуснато тяло я натисна надолу. Когато той се изправи, за да дръпне завесите, Мод отчаяно запълзя към края на леглото, но пухената завивка се оплете в краката й и я обви като пашкул.

— Ела, тук, сладкото ми похотливо бонбонче — гъгнеше господарят й, като се опитваше да сграбчи връзките на корсажа й. Мод отчаяно ги стискаше с ръце.

— Моля ви, сър, не беше честно…

— Няма да те нараня, красавице. Просто се отпусни и се остави в ръцете ми…

Двете части на блузата й се разтвориха, когато той скъса връзките. Мод се опита да ги придърпа, но Бексли наведе широкото си, брадясало лице и залепи влажните си устни върху кожата й, ближейки улейчето между двете й гърди и мляскайки така, сякаш опитваше някой от най-вкусните десерти на Кук.

Мод хвърли поглед към нощницата му, която се бе набрала над дебелите му бедра, и я обзе паника. Тя събра всичките си сили, за да го отблъсне и да се претърколи до другия край на леглото. Когато той падна по гръб върху възглавницата, нощницата му се запретна чак до главата и тя изумена видя твърдия му морав член, който стърчеше сред островче косми между двата му крака.

Бексли бързо се опомни, сграбчи я за ръката и се помъчи да я метне отново на леглото. Мод се вцепени от ужас, започна да вика и да се извива, за да се откъсне от силните му ръце.

— Какво става тук?

Те не бяха чули шума от превъртането на ключа в ключалката и изскърцването на отворената врата. Мод и Бексли стояха като вцепенени и гледаха стройния силует на лейди Джулия, която стоеше в рамката на вратата. Тя беше облечена в костюм за езда, а перата на шапката й почти достигаха до горната рамка.

Бексли извика, блъсна Мод и тя се свлече на колене край леглото. Като придържаше корсажа си, тя се отдалечи колкото се може настрани и започна да оправя дрехите си.

Студените очи на Джулия фиксираха изумената физиономия на съпруга й.

— И аз питам какво става! Та то личи от пръв поглед. Ти… ти, развратен!

Сър Бексли се опомни и се помъчи да възвърне достойнството си.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? Нали трябваше да ходиш до Тетфорд?

Джулия връхлетя в спалнята като боен кораб с развети платна.

— Ти само това чакаше, нали? Заподозрях те веднага щом изпрати бедния стар Рамзи да върши твоята работа. Изправи се, жалък негодяй, и се облечи! Какво ли би казал баща ми, ако те видеше в този ужасен вид?

Бексли си изсули откъм горния край на леглото и докато навличаше халата си, мърмореше, че този високомерен старец не разбира нищо от човешките удоволствия. Но Джулия вече бе насочила яростта си към Мод и не успя да го чуе.

— Ах ти, никаквице! — изсъска тя. — Сигурно ти си го подмамила, въпреки че достатъчно добре го познавам, за да предположа, че му е нужен само един поглед.

— Но, господарке, аз наистина не…

— Млък! Ти си също толкова виновна, колкото и той, и изобщо не желая да слушам извиненията ти. По-късно ще реша какво да правя с теб.

Мод погледна към сър Бексли и излезе от спалнята, като си даваше сметка, че точно сега нямаше никакъв смисъл да протестира. Може би по-късно, когато уталожеше гнева си, ако това изобщо станеше, лейди Джулия можеше да благоволи да я изслуша. Но сега Мод изгаряше единствено от желанието да запрати първия й попаднал предмет по зачервената, глупашка физиономия на сър Бексли.