— Не, не плачи! Вярно е, че си попаднала във вертеп, и то в един от най-лошите, но ако се противопоставиш на тази дъртачка, ще можеш да й попречиш да те съсипе.
— Как? — хълцайки попита Мод.
— Като начало стой далеч от джина. Колкото повече пиеш, толкова повече ти се услажда и не след дълго ще искаш само това. Това е един от начините да те оплете и да те държи тук. Така че запомни: не се оставяй да ти повлияе. — Мод кимна, разбрала съвета. — Второ, както е прието, тя ще взима всичките ти пари. Е, сигурно ще ти оставя една трета, но ти не й вярвай. Заблуждавай я, лъжи я, но спестявай малко и за себе си. Това е единствената ти надежда, че един ден ще се измъкнеш оттук.
— А как да ги спечеля?
— Като лежиш по гръб, сладурче. Какво мислиш, че правим тук? Сега, трето. Девствена ли си? — Мод отново кимна, като все още се мъчеше да свикне с мисълта, че опасенията, възникнали от гледката в приемната, бяха на път да се потвърдят напълно. — Ама и вие, провинциалните слугинчета, сте едни! Дори и да не сте девствени, винаги твърдите, че сте.
— Но аз не лъжа! Наистина съм девствена.
Мин се замисли.
— Мисля, че ти вярвам. Сега разбирам защо Елиза толкова те превъзнасяше пред лорд Понсфърд. Той ще плати доста голяма сума, за да те дефлорира — това му е специалността.
Мод ужасено я погледна.
— Да не искаш да кажеш, че…
— Точно така. С него ще започнеш. След това ще обслужваш всички появили се клиенти, както правим ние.
Мод бе пресушила сълзите си. Под обзелото я объркване започна да се надига бавна и заплашителна вълна на ярост.
— Но аз не го харесвам. Мисля, че това е най-отвратителният мъж, когото някога съм виждала.
— Това няма никакво значение. Никой не го харесва. Той е отвратителен. Но е и много богат, и ако си достатъчно хитра, ще можеш да се измъкнеш оттук много по-бързо, отколкото се надяваш.
— Никога няма да легна с него!
— Разбира се, че ще го направиш. И знаеш ли какво, ти ще го оставиш да прави с тебе каквото си иска, а повечето от тези джентълмени имат странни навици. Говоря от личен опит.
Мод усети как кръвта й започна да се смразява. Тя скочи и закрачи в тясното пространство между леглата.
— Наистина ли не мога да изляза оттук? Не може да няма някакъв изход.
— Не става. Не можеш да излезеш оттук, без да те видят старата Гертруд или Джек Смърк. Един от тях винаги ще те придружава. А колкото до клиентите, само няколко дни от месеца ще можеш да си почиваш. Най-доброто решение е да приемеш съдбата си и да се постараеш да хванеш по-богатите. А сега трябва да слизам долу, защото онази кучка, Аделайн, ще ми отнеме добрите клиенти. Дори и да ти изглежда полузаспала, не й вярвай! Тя е същинска котка, винаги готова за скок.
Мод спря и хвана Мин за ръката.
— Благодаря ти за искрените думи.
За първи път лицето на момичето се отпусна и Мод видя, че те бяха почти на едни години.
— Жалко, че не можем да бъдем приятелки — рязко отвърна Мин. — Тук не можеш да имаш приятели. Всяка сама се грижи за себе си.
Когато Мин бе стигнала почти до вратата, Мод я извика.
— Мин, защо всички носите изкуствени бенки? И защо са толкова много?
— Не си ли чувала за шарката?
— Едрата шарка ли?
— Не, глупавичката ми. Френската шарка! Сифилис! О, небеса, та ти си абсолютно невежа! Всички хващат сифилис по тези места. От него се получават рани, е, не от първия път, и затова ги прикриваме с бенки.
— Но аз съм виждала и мъжете да ходят с такива.
Мин вдигна рамене.
— Те твърдят, че ние, проститутките, ги заразяваме, но нищо чудно да е обратното. Така или иначе, всички минаваме през това. И ти ще го хванеш, запомни ми думите.
Мод пребледня и попила с ръка гладката си буза.
— Няма ли как да се предпазвате?
— Доколкото ми е известно, не. Но има няколко начина, по които можеш да се лекуваш. По една доза живак всяка сутрин и мехлем от стрита изсушена коприва с бренди помагат на раните да зарастват по-бързо.
— Звучи ужасно.
— Ще свикнеш. Всички сме минали през това.
Когато Мин излезе, Мод дълго време седя неподвижно, мислейки за разговора им. Едно беше сигурно — тя трябваше да избяга от това ужасно място. Но как, след като непрекъснато я наблюдаваха? И къде щеше да иде? Без препоръчителното писмо Синтия Уилшайър никога нямаше да я допусне в дома си. Особено ако научеше, че е била известно време в къщата на Елиза Финчли.
Тя потисна порива си да грабне вързопа и да се втурне надолу по стълбите и реши, че ще е по-добре да изчака до сутринта, когато всички щяха още да спят. Междувременно реши да не позволява на лорд Понсфърд да я докосва, за да не се зарази. Единственият начин бе да убеди Елиза, че и е дошъл месечният цикъл, дори и това да не беше вярно. Ако старата вещица поискаше доказателства, тя можеше да задигне една от кървавите кокоши воденички, които бе забелязала в кухнята. Кръвта и няколко стари парцала щяха да свършат работа.