— Да, мис Мод — допълни Алън. — И аз това се питам. Как се озовахте в Лондон, и при това точно в бърлогата на тази стара вещица, Елиза Финчли?
Мод усети как коленете й се разтрепериха и реши да приседне на подиума. Полата й се разстла наоколо и за голям неин ужас от очите й избликнаха сълзи.
— О, скъпа — каза Джеръми и се надвеси над нея. — Не исках да те нараня. Не се притеснявай. Няма да те разпитваме повече.
— Няма нищо — каза тя между две хълцания. — Чувствах се толкова самотна, и сега, когато видях двама приятели, аз… Толкова съм щастлива. Наистина не исках да плача.
Алън коленичи пред нея и й подаде голямата си ленена кърпа.
— Така значи, мис Мод. Мадам Финчли ви е много сърдита. Защо? Защо се криете от нея?
— Не точно от нея. Крия се от лорд Понсфърд, въпреки че няма да съжалявам, ако мога да не ги срещам и двамата. Те са ужасни.
— Нека отгатна сам — каза Алън, седна до нея и обхвана коленете си с ръце. — Ти току-що си пристигнала в Лондон, Елиза те е връхлетяла и ти е предложила място за нощуване.
— Да, докато си намеря нещо друго.
— Само че ти няма къде да отидеш.
— Така е, защото онзи противен малък крадец ми задигна чантичката още преди да съм слязла от екипажа. В противен случай едва ли щях да се озова точно тук.
— Звучи правдоподобно. Разказа ли го на Елиза?
— Но тя стоеше там и видя всичко.
Алън и Джеръми си размениха многозначителни погледи.
— И тя дойде при теб като грижовна майчица. Тя има изпитано средство за примамване на безпарични момичета. Горката Мод! Страхувам се, че положението, в което си попаднала, е твърде тежко.
Сълзите й безшумно се затъркаляха по пребледнелите бузи.
— Не разбрах, че… това е вертеп, наистина не разбрах. Носех писмо от лорд Бамбридж до дъщеря му и трябваше да постъпя на работа при нея. Но и то бе откраднато заедно с парите.
Алън пое мократа от сълзи кърпа и нежно избърза бузите й.
— Хайде, не плачи. Вече не си толкова безпомощна и сама. Съдбата те срещна с нас и ние ще се погрижим да те измъкнем от лапите на дъртата вещица.
Мод признателно му се усмихна и очите й заблестяха. Тя отново бе впечатлена от красивото му лице — щедра, широка уста, весели очи и силна брадичка с трапчинка по средата. Той изглеждаше много добре с пригладената назад и вързана на опашка коса, с дългия черен редингот и обувките с лъскави катарами и червени токчета.
Джеръми ласкаво я погали по рамото.
— Виждали сме как това се случва и с други момичета мис Мод. Повечето от тях затъват в този начин на живот и никога не се измъкват. Държа да наблегна, че това няма да се случи с вас.
Сърцето на Мод преливаше от благодарност и тя се протегна, за да хване ръката му.
— Но… Джеръми, Алън, а вие какво правите тук? Никога не съм предполагала, че ще ви срещна на подобно място. — Изведнъж през главата й мина една ужасна мисъл. — Вие не сте… клиенти, нали?
Алън избухна в смях.
— Клиенти ли? Ей, Богу, не сме. Не сме чак толкова богати. Ангажирани сме за утрешното соаре и репетирахме изпълнението ни.
— Евърейд обожава представленията, мис — каза Джеръми и затананика някаква птича песен.
— Театралната трупа? — извика Мод и плесна с ръце. — Те ще бъдат ли тук утре вечер?
— Този път не. Тук ще сме само Джеръми и аз. Той ще забавлява гостите, а аз ще му помагам зад завесата. — Алън изви глава и се загледа в Мод. Той бе забравил колко красива бе с порцелановата си кожа, огромните синьо-лилави очи нежните като розови листчета устни и млечнобялата гръд, която се надигаше над воланите на роклята. Дори облечена в тази крещяща рокля, тя изглеждаше прекрасно. Нищо чудно, че Елиза държеше да я пази под ключ. — Кажи, Мод продължи той, — какво ще правиш, ако те измъкнем оттук? Искаш ли да се върнеш обратно в Торнууд?
— О, не. Ще намеря лейди Уилшайър и ще се опитам да я убедя, че баща й наистина ме изпраща да работя при нея. Въпреки че тя едва ли ще ми повярва, ако се явя без писмото. Но най-много от всичко искам да се махна от тази къща, където всички хващат сифилис и се оставят да бъдат мачкани от дебелаци като лорд Понсфърд.
— Добре, ти сама решаваш. Хайде Джеръми! Трябва да напрегнем мозъците си и да измислим как да помогнем на мис Мод да избяга.
— Разбира се, че трябва да го направим — каза Джеръми и изтананика няколко трели за настроение. Алън се изправи, сложи ръце зад гърба си и се заразхожда напред-назад пред Мод.
— Няма да бъде толкова лесно. Елиза бди над момичетата като лешояд. Но ние все пак имаме по-голяма възможност да ти помогнем от всеки друг. Тя не ни приема сериозно и доколкото ми е известно, ние изобщо не сме те виждали, нали така? — Той престана да търка брадичката си. — Да си призная честно, много ми се иска да накарам старата кобила да изсърба собствената си попара. Заради всички съдби, които е покрусила.