Изглеждаше твърде просто. Мод нервно започна да хапе долната си устна.
— А какво ще стане с мисис Финчли? Много добре знаеш, че през цялото време тя няма да ме изпуска от очи.
— Не се притеснявай за Елиза Аз ще се погрижа за нея. Всъщност това ще ми достави извънредно удоволствие. А сега по-добре се връщай обратно, преди да са усетили, че те няма. Ще се видим довечера.
Мод задържа ръката на Алън. Той беше толкова изобретателен и силен, а освен това бе и единствената и надежда.
— Добре, до довечера.
Алън отново я целуна по бузата и леко я плесна отзад, за да я насочи към вратата.
— До довечера.
Мод прекара няколко часа в приготовления за вечеринката. Мадам Елиза бе решила да не губи повече време и се постара да облече Мод колкото може по-блестящо. Роклята беше доста по-нова от тази, която носеше до момента, а бродериите й бяха толкова много, че я правеха твърда като броня. Бялата й шия, ушите, ръцете, китките и пръстите бяха окичени с бижута, всичките фалшиви, с изключение на един лъскав пръстен, който Елиза бе прежалила от личните си вещи. Косата й бе повдигната нагоре, вързана на кок и гарнирана с допълнителни къдрици и кичури, така че се издигаше на около два фута над лицето й. Украшенията, изкуствените цветя и перата я правеха да изглежда още по-импозантна. Чорапите й бяха с избродирани багети, а обувките — със светложълти токчета. Когато приготовленията завършиха, тя откри, че никога не бе изглеждала толкова прекрасно и не се бе чувствала толкова неудобно. Ако не я притесняваше мисълта за вечерята в компанията на лорд Понсфърд мислеше, че би могла да се забавлява чудесно.
Пристегната като в броня от множеството атрибути, от които едва пристъпваше, тя стоически изтърпя ухажването на лорда в приемната, преди цялата тълпа да се изсипе в голямата бална зала, за да гледа представлението. Имаше достатъчно място за всички и Мод седна на крайния стол в третата редица, като остави лорда прав зад гърба й. Очакваше, че вниманието на всички ще бъде погълнато от артистите, но мъжете и жените около нея бяха толкова заети с това да се прегръщат, подсмиват и шушукат, че малцина от тях истински следяха какво ставаше на сцената.
Беше много жалко, защото Джеръми показа истинско съвършенство. Мод следеше със зяпнала уста всяко негово движение, чудноватите му фокуси с магическата кутия веселите анекдоти и, разбира се, номера с говорещото птиче. Появата на Алън, който изрецитира няколко поеми и откъси от пиеси, успя да прикове вниманието на по-голямата част от аудиторията. Някои от стиховете бяха доста неприлични и публиката често избухваше в бурен смях. Мод едва се сдържаше на стола си. Алън изглеждаше великолепно със старомодната си перука, сатенените панталони, дългата, свободно падаща пелерина, небрежно заметната през едното рамо, затъкнатата сабя и украсената с пера кавалерийска шапка, която държеше с дългите си пръсти. Ефектът бе поразителен и ако Мод не бе толкова притеснена със сигурност щеше да припадне от вълнение.
Представлението завърши и публиката се насъбра около Алън и Джеръми. Мин и Пати се опитаха да привлекат Алън в тяхната компания, а Аделайн му хвърляше похотливи погледи и открито отърка едрите си гърди в ръката му. Мод едва се сдържаше да не изскочи от салона, но я възпираше мисълта, че той трябваше да й предаде флакончето.
Изведнъж с ужас видя, че Елиза разбута групичката и поведе Алън със себе си. Въпреки искреното си възмущение от мазната усмивка, с която дъртата вещица даряваше красивия актьор, отвращението на Мод бързо бе заменено от паника, когато видя как двамата се насочиха към вратата. Лорд Понсфърд вече я бе хванал за ръка и опипваше с влажните си пръсти разголените й рамене.
— Не издържам — зашепна той, наведе се и млясна с противните си устни нежното й вратле. Мод потрепери и видя фигурата на Алън Дезмънд, която изчезваше зад тълпата. Не, той нямаше да я изостави. Но как щеше да й помогне, щом като спокойно я оставяше в ръцете на този отвратителен, похотлив развратник? А как щеше да й предаде флакона, при условие че Елиза бе решила да го отмъкне нагоре по стълбите?
Тя се опита да се измъкне от лепкавата прегръдка на лорд Понсфърд и в сърцето й забушуваха ярост и отчаяние. Мод рязко се извъртя и мина от другата страна на стола с висока облегалка, който я отделяше от негова светлост.
— Не бъди толкова срамежлива, дете мое… — каза лордът и мазно се усмихна. Мод се вкопчи в облегалката и реши да я използва като шит. После видя как хората се дърпаха встрани и правеха път на Алън и Елиза, които идваха към нея.