— Но, миличкото ми. Не мога да чакам повече.
Мод се изправи на крака и заплашително вдигна плочата.
— Предупреждавам ви…
— Стига игри. Време е за сериозна…
Мод замахна, без да гледа, водена от инстинкта си за самосъхранение. Чу тъпия удар на медната повърхност по главата на лорда и замря от ужас, като го видя да се сгромолясва на пода. Сред внезапно настъпилата тишина тя отпусна дръжката и сърцето й трескаво заби.
— О, Боже! Какво направих!
— Бих казал, че доста добре го халоса — обади се Алън откъм отворената врата. — Моите поздравления, скъпа. Той едва ли заслужаваше нещо повече.
Мод се обърна и ядосано го изгледа.
— Ах ти, мошеник такъв! Как можа да ме оставиш сама с него? А аз си мислех, че искаш да ми помогнеш.
Той се приближи към нея.
— Ти се справи блестящо и без мен. Не забравяй, че трябваше да се погрижа за Елиза. Но я се виж. Чух тропота от стаята ви, но и за миг не ми мина през ум, че битката е била толкова ожесточена.
Мод видя отражението си в едно от огледалата. Косата й падаше на дълги кичури около лицето. Горната част на роклята й бе разпрана, а полите й висяха като театрални завеси, прикривайки краката й. Фигурата й бе направо комична, но сега никак не й беше до смях.
— Къде е мисис Финчли?
— Захърка веднага, след като я положих в леглото. Ами той? Пи ли от виното?
— Изобщо не го е докосвал. Не знам какво да правя.
Той взе плочата от треперещата й ръка.
— Забележително оръжие. Едва ли можех да измисля нещо по-удачно от това. Но скоро ще се свести. Трябва да измислим нещо.
Мод бе толкова изтощена, че изобщо не можеше да се помръдне, дори и когато лорд Понсфърд леко простена. Тя видя как Алън взе чашата с виното, коленичи зад изпадналия в несвяст мъж и леко повдигна главата му.
— О… какво стана… — промълви Понсфърд.
Алън намигна на Мод и преправи гласа си, за да прозвучи като нейния.
— Паднахте и си ударихте главата. Сега ще се оправите. Само изпийте това.
Докато още не бе дошъл съвсем на себе си, лорд Понсфърд отпи от виното. Направи опит да отблъсне чашата, но Алън се постара да излее по-голямата част от съдържанието й в гърлото му, преди внимателно да положи главата му отново на пода.
— Подай ми онази възглавница — каза той на Мод. После нежно я подпъхна под главата на мъжа и хвана момичето за ръка. — След няколко минути ще заспи като младенец. Хайде да се махаме оттук!
Тя се отпусна върху силната му ръка, едва движеше краката си. Когато бяха почти на прага, си спомни за пръстена на Елиза.
— Почакай! — каза тя и го измъкна от пръста си. — Трябва да върна това. Не искам да мислят, че съм крадла.
— Ти си го заслужи тази вечер.
— Не. Тя ще го използва, за да ме обвини. Няма да се бавя.
Почувствала прилив на сили, прекрачи прага на спалнята на Елиза и видя едно ковчеже върху една от масите. Без да обръща внимание на тежкото дишане, долитащо откъм леглото, тя отвори едно от чекмеджетата и пъхна пръстена вътре. Когато понечи да го затвори, изведнъж й се стори, че вижда едно познато бижу. Тя леко извика и го извади.
— Какво има? — прошепна Алън, който я чакаше до вратата. — Трябва да побързаме.
— Брошката ми! Брошката на лейди Джулия! Но това означава, че…
Тя хвърли един унищожителен поглед към похъркващата фигура и трескаво започна да дърпа чекмеджетата едно по едно. В последното откри това, което търсеше.
— Ето го и писмото на лорд Бамбридж. Ах, тази подла стара дрипа! Значи тя е била тази, която ме е ограбила! Интересно, къде ли е скрила парите ми?
Този път Алън дойде и я хвана за ръката.
— Едва ли са тук. Тях няма да можеш да си върнеш. Хайде, трябва да се измъкнем оттук, преди някой от тях да се е събудил и да вдигне тревога.
Мод с нежелание се съгласи. Стигаше й, че си бе върнала обратно брошката и писмото. Тя се спря само за да свали въжето на едно от пердетата и да привърже полата си, и бързо последва Алън във вестибюла. Двамата безпрепятствено се промъкнаха до салона и бързо се шмугнаха зад завесата на подиума.
— Започвах да се безпокоя за вас — сухо отбеляза Джеръми. — Още няколко минути и бях решил и аз да опитам от насладите, предлагани в тази къща.
— Нямаше да ти хареса, повярвай ми — отвърна Алън.
Докато те бяха горе, Джеръми не си бе губил времето напразно. Всички атрибути от представлението бяха сгънати, прибрани и завързани, готови за отнасяне. Алън повдигна капака на един от големите кошове и извади няколко кадифени завеси.
— Това ще свърши работа.
— Вътре ли трябва да вляза? — колебливо попита Мод.
— Това е най-разумното разрешение. Скачай!
Нямаше време за протести. Тя подхвана полите си и се опита да вдигне единия си крак, но не се получи.