— Трябва да се отървеш от тази рокля. И без това вече е скъсана. Свали я!
Мод се смути, но свали роклята и остана само по риза и долна фуста. Изведнъж усети как тялото й задиша по-свободно. Тя пъргаво се намести в коша, а Алън покри главата й с едно от пердетата и затвори капака.
— Не се притеснявай, миличко. Ще го носим внимателно — каза той и леко потупа капака над главата й.
Вътре беше доста задушно, но Мод запази мълчание и чу как двамата мъже започнаха да пренасят останалия багаж до входната врата. Нея я взеха последна и въпреки успокоенията на Алън, грубо дотътриха коша до останалите. Тя обаче не пророни нито дума. Когато най-накрая свършиха с пренасянето, тя реши, че входната врата се отвори, защото през плетените стени я прониза хладен въздух. После чу и гласа на Джек Смърк.
— Тръгвате си, значи. Време беше. Колко ви плати мадам за шарлатанствата?
— Я по-добре си дръж езика зад зъбите — скастри го Джеръми. — Аз съм артист. Артист-илюзионист.
— Артист, дрън-дрън. Всичко е лъжа и измама. Много добре знам какви сте вие, актьорите! Заслужавате всички да ви обесят на Тайбърн Хил.
Тя чу как Алън тихо каза:
— Ще проверявате ли вещите ни? Или желаете да видите дали не сме отмъкнали сребърните ви сервизи?
— Не. Може и да измъквате пари от мадам с вашите представления, но все пак не сте крадци. Хайде, натоварете тези боклуци и да ви няма!
Мод въздъхна облекчено, когато чу как вратата се отвори още по-широко. Навън тя долови нетърпеливото изпръхтяване на кон и разбра, че Алън бе дошъл с карета. Ако имаше късмет, може би щяха да я натоварят първа.
— Я почакайте, вие там!
Гласът на Гертруд! Мод се смрази и долови тежкия тропот на грубите обувки на прислужницата, която идваше откъм кухнята.
— Минутка само. Провери ли тези кошове, Джек? Не, така си и знаех. Не можеш задълго да се откъснеш от бутилката нали? Ако позволите, сър, искам да им хвърля по едно око. Актьорите не падат по-долу от крадците.
Мод спря да диша. Тя ясно чуваше как Алън вдигани капаците и как ръцете на Гертруд тършуваха из багажа.
— Не е нужно да обръщате всичко с главата надолу — раздразнено каза Джеръми. — Толкова внимавах, докато ги подреждах.
— Всички тези боклуци! Голяма работа! — скастри го Гертруд и Мод усети как Алън вдигна капака над главата й. Тя потрепери сгушена под пердето, когато изведнъж във въздуха се разнесе нежно чуруликане.
— Чик-чирик… красива лейди… красива лейди…
— Какво е това? — каза Гертруд и се обърна. — Как го правите това? Красивата лейди, де.
— Казвам се Евърейд, чик-чирик. А вие…
— Това е номер, нали? Вие, фокусниците, се мислите за големи умници. Заслужавате да ви обесят и да ви разчекнат за всички тези глупости.
Когато Гертруд се обърна обратно към коша, Алън вече бе затворил капака и услужливо повдигаше този на съседния. Тя продължи да рови, като не спираше да мърмори:
— Шарлатани! Фокусници!
Мод затаи дъх. После усети как Алън и Джеръми повдигнаха коша, пренесоха го до колата и внимателно го положиха вътре. Те направиха няколко такива тура и каретата клекна, когато и двамата се метнаха отпред. Въпреки че не виждаше нищо, Мод знаеше, че Гертруд продължаваше да ги гледа, и изведнъж отново чу гласа й:
— Хей, ти… фокуснико! Можеш ли да разговаряш с мъртвите? Колко ще ми струва да си поговоря малко със старата ми майчица, а?
— Този фокус още не го умеем — отвърна Алън, а Джеръми дръпна поводите и каретата се затъркаля по неравния паваж. През следващите няколко минути Мод отчаяно се мъчеше да запази равновесие, защото каретата заплашително се накланяше ту на едната, ту на другата страна. Не след дълго капакът отново се отвори, пердето се вдигна и Алън й помогна да излезе.
— Спасихме ли се? — извика тя и изложи възбуденото си лице под ласките на хладния нощен въздух.
— Успяхме. Ти си свободна.
— Слава тебе, Господи! — промълви тя, весело се засмя, обгърна врата на Алън и го придърпа към себе си на седалката.
Глава 7
Мод държеше здраво халбата с две ръце и отпи глътка от топлото вино. Не преставаше да оглежда уютната, приветлива стая, само и само да се убеди, че не сънува. Срещу нея, приседнал на ръба на масата, с ръце на хълбоците, стоеше Алън и замислено наблюдаваше красивото й лице, осветено от пламъка на свещите. Въпреки че преживяните премеждия бяха оставили тъмни кръгове под очите й, те само още повече подчертаваха златистите й мигли, бледата кожа и големите очи, очертани на фона на деликатното й овално личице. Върху ризата си тя бе навлякла един от неговите халати, а от косата си бе извадила всички пера, фуркети и фалшиви къдрици, бе я разресала и хванала на опашка с една от неговите панделки. Разкошните й кичури падаха като златист водопад по гърба й и хвърляха червеникави отблясъци от светлината на свещите.