— Ей, момиче! — извика той. — Къде е Джоди, конярят? Той трябва да ме чака, за да отведе коня ми.
Мод остави ведрото на пътеката и избърса челото си с ръкав.
— Сигурно е в обора, където артистите разтоварват багажа си. Ако желаете, и аз мога да се погрижа за коня ви?
Сър Бексли закопча редингота си и се помъчи да си прибере корема. Въпреки че бе на средна възраст, пълнотата и влечението към пиенето го караха да изглежда почти на възрастта на тъста си.
— Ти пък какво разбираш от коне? Не те ли е страх? Повечето момичета не смеят да ги доближат.
— О не, сър — усмихна се Мод и хвана юздите. — Израсла съм сред коне. Разбира се, повечето от тях бяха за полска работа и не ставаха за езда. Но аз доста често виждам вашата кобила в обора и тя ми позволява да я галя. — Тя нежно потърка муцуната на коня. — Виждате ли, сър? Ние двете сме приятелки.
Сър Бексли направи крачка назад и погледна как конят му доверчиво душеше ръката на момичето.
— Тя наистина изглежда повече привързана към теб, отколкото към мен самия — шеговито каза той. — Чакай малко, ти не беше ли… Мод? Не греша, нали?
Мод мило му се усмихна.
— Точно така, сър. Мод Мелингам.
— Но последния път, когато те видях, ти беше още дете. Къде съм гледал, та не съм забелязал кога си пораснала?
— От десет години живея в Торнууд, сър. Родителите ми умряха по време на чумната епидемия.
— О, да. Сега си спомних. — Сър Бексли пъхна дебелия си пръст под брадичката на Мод и повдигна лицето й. Езикът му внезапно пресъхна и той навлажни устните си. — Но, моето момиче, защо са те изпратили да търкаш пода? Твоето място е вътре в къщата. Ти си вече достатъчно голяма и… доста добре сложена. — „Изключително добре сложена“, добави той наум. Тя представляваше апетитно парче, твърдите й гърди се надигаха под тънката ризка, а широките фусти не успяваха да прикрият видимата приятна закръгленост на ханша. Свежата й кожа беше бяла като бита сметана и на фона й се открояваха големите сини очи и деликатно извитите устни. Под периферията на широкото й боне се подаваха кичурчета златисто червеникави коси и падаха в безпорядък върху запотеното й чело. Господарят почувства как в долната половина на тялото му се надига добре позната възбуда. — Да, да. Веднага ще говоря със съпругата си. Ти наистина трябва да работиш в къщата ни, моето момиче.
Мод се почувства неудобно. Сър Бексли никога не се караше или ругаеше слугите си, нито пък вдигаше ръка да ги удари. Доскоро той винаги се отнасяше към нея хладно и високомерно, сякаш тя не съществуваше. А сега втренченият му поглед и блесналите очи бяха достатъчни, за да й припомнят позабравените наставления на старата Кук.
— Ще заведа коня в обора — каза тя и хвана поводите.
— Добре — каза Бексли и се загледа в момичето, което тръгна надолу към пристройките зад къщата. Трябваше да измисли някакъв план, реши той. Джулия подозираше слабостта му към младите прислужници и нямаше да бъде много лесно да намери място на Мод, без да предизвика подозренията на жена си. По всяка вероятност момичето бе убягнало и от нейното внимание, така както и той не го бе забелязал досега, но не можеше да отрече, че някогашното заплеснато, хилаво момиченце се бе превърнало в заоблена, сладострастна, прекрасна девойка. Той се зарече рано или късно да я притежава. По дяволите Джулия, той винаги постигаше целите си.
Конете бяха изведени на паша, за да освободят място на актьорите за сценичните декори и останалия багаж. Докато Мод отвеждаше коня на господаря си към конюшните, тя видя как актьорите един по един се изнизаха от обора и влязоха в къщата, където Кук щеше да им поднесе закуски в кухнята. Конярчето Джоди се намираше в тълпата от зяпачи, която вървеше по петите им, но когато видя Мод и кобилата, изтича към тях и грабна юздите от ръката й.
— О, божичко! — извика той. — Не видях кога се е върнал господарят. Ако господарката разбере, ще заповяда да ми нашарят гърба. Дай да я отведа на долната ливада.
Мод бе разочарована, защото се надяваше да има повод да влезе в обора.
— Да ти помогна ли в свалянето на седлото?
— Не. Аз ще приготвя яслите. Благодаря ти, Мод, че ми я доведе.
Той хвана юздите и поведе животното към съседната на обора постройка, където бяха яслите. Мод продължаваше да се оглежда и забеляза, че всички коняри бяха отишли да зяпат актьорите. Знаеше, че трябва да се върне обратно в горния двор, но оборът беше толкова близо, че тя едва издържаше на изкушението. Продължи да стои като закована, докато Джоди махна седлото от коня и го поведе към пасището. Мод хвърли бърз поглед наоколо и като се убеди, че около нея няма жива душа, се затича към широко отворените врати.