Мод засия.
— Това не ме плаши. Обещавам да положа всички усилия. Но нали скоро заминавате извън Лондон? Аз ще дойда ли с вас?
Алън се надвеси над нея, вдигна брадичката й и заразглежда лицето й, сякаш я виждаше за първи път.
— Вдругиден заминаваме за графство Кембридж. Дотогава е по-добре да останеш тук и да не се показваш навън. Ти си красиво момиче. Ще е нужен съвсем малко грим. Колкото по-естествена изглеждаш, толкова по-добре. Чакай да помисля. Първата ти роля ще бъде тази на Порция… не тя е твърде трудна. А защо не в някоя от моите пиеси. „Странстващият рицар“, например. Да, ролята на Лидия е точно за теб. Ще стоиш тук и ще учиш репликите.
Мод търпеливо му позволи да върти и оглежда лицето й на всички страни, сякаш бе добитък за продан. Усещането, че тук се намираше в безопасност, я правеше безразлична към всичко останало. Можеше пък да й хареса да бъде актриса. Ако приятното усещане, породено от допира на пръстите му върху кожата й бе някакъв знак, то тя наистина щеше да се чувства прекрасно.
Алън все повече се въодушевяваше.
— Прекрасно, наистина прекрасно! — нашепваше той и едва се сдържаше да не целуне топлите, чувствени устни. — Изправи се! Разходи се напред-назад! Ммм! Това трябва да се отработи. Походката ти прилича на тази на доячка на крави. Я да чуем гласа! Застани там и кажи нещо, все едно че си на сцената!
Мод изведнъж се смути.
— Какво да кажа?
Алън застана от другата страна на стаята.
— Опитай с това: „Стойността на признанието не е загубена. То пада като ситни капчици дъжд върху благословеното място.“
Мод измърмори:
— Стойността на признанието…
— Не, не, с повече патос. „Стойността на признанието…“ — каза той и извиси гласа си така, сякаш искаше да разбуди всички наоколо. — А с ръката прави това…
Тя си пое дълбоко дъх, опъна напред ръката си и повтори репликите с глас, с който викаше по кравите.
— Ужасно. По всичко личи, че ни чака много работа, но когато свършим, ще бъде истински триумф. Усещам го.
Мод свенливо се усмихна.
— Наистина ли мислиш така?
Той се приближи към нея, прегърна я през кръста и я притисна до гърдите си.
— Когато приключим обучението, ще се превърнеш в най-голямата перла на театъра. Имай ми доверие. Чака те бляскаво бъдеще. И двама ни.
Устните им се сляха и по тялото й премина сладостна тръпка. Той я стисна още по-здраво и тя се отпусна в прегръдките му едновременно уплашена и жадуваща за повече близост. Когато разлялата се топлина достигна заплашителни размери, тя се отскубна.
Алън я остави. И той с мъка превъзмогваше възбудата от това да я притиска толкова близо до себе си. Въпреки че имаше значителен опит в прелъстяването на млади актриси, нещо в нея го възпираше да постъпи така и с Мод. Още в Торнууд бе забелязал двете страни на характера й: невинността и сирената, обединени в съвършената жена. Обожаваше обезоръжаващата й невинност, но при мисълта за разбудената сирена кръвта му започваше да кипи. И все пак той усещаше, че тя още не бе напълно готова, защото държеше да улучи подходящия момент.
От друга страна, колкото повече я изучаваше, толкова повече се убеждаваше, че хвалебствените му слова не бяха напразни. Тя наистина можеше да има бляскаво бъдеще в трупата му! Младостта и красотата й щяха да бъдат огромен залог, ако се подчертаеха както трябва. Освен това можеше да се окаже полезна и за други дела.
— Да — каза той, като скръсти ръце и окуражаващо й се усмихна. — Лидия ще бъде първата ти роля. А след това може да опитаме с Белинда. Ще изчакаме, докато напреднеш, а после ще разлепим плакати по всички градове, в които ще рекламираме блестящото ново попълнение в трупата. Мод… как беше другото ти име?
— Мелингам.
— Мод Мелингам! Не, това не върви. Звучи твърде провинциално и не е достатъчно възбуждащо. Мисля, че…
Той се запъти към фотьойла и пое разтворената книга, оставена на седалката.
— Когато влезе, четях един разказ за Едуард II. Събитията в него са ужасни, но такъв е бил животът. Ето, тук е. Една бележка, датирана от 1298, с която се доказва, че са били изплатени два шилинга на Мод Мейкджой, която танцувала пред младия Едуард в Кингс Хол, в Ипсуич. Какъв ли танц е бил този, щом разходът е бил отразен в архивите? Сигурно е засрамила Саломея. Това е името. Мод Мейкджой! Хората ще прииждат на тълпи само за да видят кой стои зад него.
— Но то не звучи много… благоприлично — възпротиви се Мод.
— Благоприличие! — Той захвърли книгата, сграбчи я отново в прегръдките си и преди да я целуне, промълви: — Забрави за благоприличието, Мод! Сега си актриса. А в театъра няма място за благоприличие.