Алън се откъсна от устните й и обсипа с нежни целувки брадичката, грациозния врат и основата на шията. Тялото му се напрегна от вълнение, когато плъзна ръце под корсажа й, повдигна гърдите й, обградени от нежния муселинов воал, и ги поднесе топли и блестящи към устните си.
По тялото на Мод премина остра сладостна болка и тя се предаде напълно. Алън усети тръпнещото й, отмаляващо тяло, докато изкусително облизваше с език набъбналото й зърно, придържайки я да не падне със свободната си ръка. С учудване, примесено с удоволствие, той внезапно осъзна, че тя щеше да бъде негова и, че правеше това напълно съзнателно.
— Ще те заведа до едно по-удобно място — прошепна той, упоен от нежната розовина на гръдта й. После я повдигна, отпусната и трепереща, и пристъпи към вратата на спалнята. Мод обгърна врата му с ръце и намести глава на рамото му. Устните й нежно обхождаха разголената част на шията му, опиянени от възбуждащия дъх на истински мъж. Непрекъснато нарастващото й желание да бъде желана и любена от него заглуши всичките й тревоги и тя забрави, че трябваше да се съпротивлява.
Краткото почукване накара Алън да застине по средата на пътя до вратата на спалнята. Мод не бе чула нищо, но когато я пусна, тя се обърна към затворената врата и се заслуша. Почукването се повтори, три приглушени удара, последвани от два и после отново от други три.
— Който и да е, моля те, отпрати го! — прошепна Мод и го прегърна през кръста.
Алън отчаяно погледна към затворената врата.
— Трябва да видя кой е — каза той. — Чакай ме тук. Мод замря от учудване и го видя как отиде до вратата и леко я отвори. После размени няколко думи с някого, когото тя не можеше да види, но така тихо, че нищо не разбра. След това я затвори и се обърна към нея.
— Налага се да изляза за малко. По дяволите! Не можеше ли да се случи по друго време?
Тя го погледна с невярващ поглед.
— Излизаш ли? Сега?
— Налага се. Съжалявам, скъпа. Ще се върна след представлението и тогава отново ще бъдем само двамата. Повярвай ми, и аз искам да остана, но има някои нещо, които са по-важни от любовта.
— И кои са тези неща? — Гласът й прозвуча сподавено. Тя се почувства унижена, след като само едно почукване бе достатъчно, за да го накара да забрави за предишните пламенни мигове.
— Няма да можеш да разбереш. — Той бързо навлече редингота си и завърза жабото на яката. После грабна шапката си и се спря да я прегърне и целуне по устните и все още твърдото зърно на млечнобялата й гърда. — Запази топлината си за мен — прошепна той и бързо се измъкна навън.
Когато вратата хлопна зад гърба му, Мод бе обзета от огромна ярост, примесена с мъка. Това беше чудовищно! След всичките тези години, когато най-накрая се реши да се отдаде на мъжа, когото обичаше, той изчезна, зарязвайки я заради нещо още преди да започнат! Нищо чудно, че Кук толкова често й повтаряше да се пази от мъжете. Те търсеха единствено собственото си удоволствие.
Това повече нямаше да се повтори. Ако Алън Дезмънд си въобразяваше, че щеше да я намери чакаща го в стаята му, то много се заблуждаваше. Тя трескаво зарови в чантичката си, измъкна злополучната брошка и я пусна в джоба си. След като се убеди, че коридорът е пуст, тя изтича до долу и успя да убеди хазаина да й преотстъпи едно легло в таванската стая за два дни в замяна на брошката. След това, без да оставя бележка на Алън, тя събра вещите си и се качи два етажа по-нагоре по разхлопаната стълба към малката спалня, която щеше да споделя в компанията на други две прислужници.
Мод оправи възглавницата, облегна се до стената и отвори страниците на „Странстващия рицар“. Сега, когато Алън Дезмънд го нямаше, за да я разсейва, тя спокойно можеше да се отдаде на заучаването на ролята, преди трупата да е напуснала Лондон.
Въпреки че съзнанието на Алън бе достатъчно добре тренирано, за да може бързо да се пренастрои към току-що получените нареждания, тялото дълго не можа да уталожи разбунтувалия се порив на сетивата, породен от близкото присъствие на Мод. От няколко дни очакваше да получи един пакет с писма, които трябваше да бъдат предадени, и прекрасно знаеше, че щом настъпеше решителният момент, той трябваше да зареже всичко останало. Една сложна мрежа от потайни и незнайни куриери поддържаше връзката между инакомислещите хора като него. Повечето от тях бяха католици и вече бяха под наблюдение. Но Алън Дезмънд, човек с неясно минало и репутация на странстващ театрал, бе много удобен за изпълняване на подобни поръчения и успешно играеше ролята си на повърхностен нехранимайко, когото никой не подозираше. Ако на тези поръчения не се гледаше с необходимата сериозност, животът на други, много по-важни личности можеше да се окаже застрашен.