Актьорите нахлуха в тъмната трапезария, а Алън се разпореди за настаняването. Мъжете щяха да спят в обора, а жените в горната стая, където имаше няколко легла. Когато обяви решението си, той хвърли един унищожителен поглед към Мод, но тя се престори, че не го забеляза. Същото направи и Франсис Гибън. Тя се наметна с ефирния си шал и реши да не протестира. Щом Алън Дезмънд предпочиташе обора пред леглото й, то поне нямаше никакъв начин да направи това и с тази малка натрапница, която за съжаление бе твърде красива.
Храната в странноприемницата бе учудващо добра и хората се посъживиха.
— Хапни си още малко от пържения дроб, скъпа — каза Ева Греъм и поднесе големия кръгъл тиган към Мод. — Не е зле да се позакръглиш малко. Актрисите трябва да имат сили за работа, нали знаеш.
— Значи вие сте актриса, мис… ъ-ъ, как ви беше името?
Мод се усмихна на Роулънд Харви, който се бе надвесил над масата и я гледаше настойчиво.
— Още не, но се надявам да стана.
— Боже мили! — извика Франсис Гибън и артистично се хвана за челото. — Още една новачка. Нима Алън не се умори да ни пробутва тези явни некадърнички? Нима вечно трябва да търпим грешките и запъванията им, за да побързат да ни напуснат, щом понаучат нещичко от занаята?
Кити Томас се захили към Мод.
— Те винаги си тръгват, когато разберат, че мистър Дезмънд няма намерение да ги издига. Каква обида за нас, професионалистите.
Мод усети презрителната нотка в гласа на Кити, но и тя не остана по-долу:
— Какви неща съм чувала за вас, професионалистките… — дръзко отвърна тя. Хлътналите бузи на Кити пребледняха и Мод реши, че сигурно не трябваше да избързва в отношенията си с тези двете. И все пак не беше зле още от самото начало да разберат, че тя нямаше намерение да се предава.
— Ха-ха — засмя се Коръм Дод, размахвайки чашата си. — Май че те поставиха на място, Кити, гълъбчето ми. Браво, Мод! Мисля, че бързо ще намериш мястото си сред нас.
— О, я си гледай джина! — озъби му се Кити.
— Не им обръщай внимание, мила — топло каза Ева. — Имаш рядко красиво лице и стройна фигура. Мисля, че отлично ще се справиш с ролята на „невинната девойка“ или с каквото е решил мистър Дезмънд. Всички ние имаме своите собствени роли. Аз играя прислужницата и понякога се нагърбвам с някои от по-незначителните роли. Коръм е изпълнител на главните роли, освен ако мистър Дезмънд не пожелае сам да се покаже на сцената.
— Което той прави от време на време — добави съпругът й.
— Франсис, т.е. мисис Макоули, изпълнява трагичните роли, а Кити по-голямата част от комичните. Харви е вторият основен изпълнител, а моят скъп мистър Греъм винаги играе стария джентълмен.
Харви се наведе през масата и размаха лъжицата си към Мод:
— А когато ролите са прекалено много, всеки играе по няколко или пък наемаме някой местен талант. Можете ли да пеете, мис Мод? А да танцувате?
— Пея по малко, повечето народни песни. Танцувам джига и шотландски танц.
— Каква дарба! — кисело добави Кити. — Той те питаше дали можеш да пееш и да танцуваш за пред публика?
— Не знам. Никога не съм опитвала.
— Боже мой! — простена Франсис. — Така си и мислех. Но защо тогава Алън е решил да те поведе с нас?
— Та това личи от пръв поглед, скъпа мисис Макоули — намеси се Коръм. — Тя само трябва да стои на сцената и да бъде красива и ще видите как мъжете ще се тълпят, за да я гледат.
— Колко сте проницателен, скъпи мой Коръм — долетя един глас откъм вратата.
Мод се обърна и видя Алън Дезмънд, който влизаше в трапезарията. По всичко личеше, че бе стоял под дъжда, защото косата и рединготът му бяха прогизнали. Той свали връхната си дреха и седна на масата.
— Предполагам, че всички вече сте се запознали с Мод — небрежно подхвърли той и придърпа най-близката чиния.
„Да, и без твоя помощ“ — искаше да каже тя. Вместо нея се обади Роулънд Харви:
— Добрата Ева Греъм бе така любезна да ни представи един на друг. Вашата Мод е очарователна, мистър Дезмънд. Много добре сте постъпили.
Мод хвърли един поглед към Джеръми, който влезе след Алън. Той мило й се усмихна и побутна Харви, за да се настани до нея.
— Вероятно вече сте разбрали — продължи Алън в паузата между два залъка, — че Мод няма опит в актьорското майсторство. Затова предлагам обучението й да започне още сега. Тъй като и без това сме принудени да останем в тази схлупена барака, докато времето се изясни, ще се постараем да използваме времето си най-рационално. След обяда започваме репетиция!