Вътре беше тъмно и тя постоя за известно време неподвижна, докато очите й свикнат с мрака. Когато се огледа, с изненада откри, че вътрешността на обора бе преобразена като с магическа пръчица. Мод пристъпи напред и се озова сред безразборно нахвърляните предмети от багажа на актьорите. Върху сандъците и кутиите се мъдреха купища бляскави и чудновати одежди. Между фустите и ризите се търкаляха шлемове, украсени с пера, щитове, шпори и други такъми. Тя лекичко извика от почуда, когато пред очите й попадна истинска колесница, или подобие на колесница, защото, когато се доближи, видя, че това беше само един дървен макет. В отделенията за конете бяха складирани още по-чудновати предмети: опашка на русалка, огромни позлатени криле и рисувани макети на дървета и антични колони. В дъното актьорите бяха опънали въжета, на които бяха окачили измачканите от пътуването дрехи, за да се поизпънат. А горе, между гредите, се подаваше озъбената глава на един дракон, заобиколена от изрязани от картон бели облаци.
Мод зяпаше към дракона с отворена уста и усети как очите и главата й се замаяха от толкова много вълшебство. Никога досега не бе виждала нещо по-прекрасно и по-вълнуващо от декорите около себе си. После чу и чуруликането на птичето.
То се разнасяше съвсем наблизо. Мод се огледа и видя малкото пъстро създание, което пърхаше в една висока телена клетка, поставена на земята.
— Какво сладко птиченце — извика Мод и се приближи до клетката. Тъкмо се канеше да приклекне и да пъхне пръст между решетките, за да го погали по перушините, когато силното му писукане изведнъж я направи неспособна да промълви каквото и да било.
— Чик-чирик… добро утро, мис, чик-чирик…
Мод си пое дълбоко дъх и отстъпи крачка назад, без да откъсва очи от пърхащото птиче в клетката. Когато чуруликането се засили и оживи, тя си помисли, че започнаха да й се причуват цели думи.
— Чик-чирик… и ти си много красива, чик-чирик… Изведнъж вълшебството изчезна и оборът се превърна в мрачно и заплашително място.
Мод се обърна и хукна към вратата.
— Чик-чирик, не си отивай, красива госпожице. Няма да ти сторя нищо лошо…
Мод усети как косата й настръхна от ужас. Любопитството й обаче надделя и без да се отдалечава от вратата, тя се обърна.
— Но що за птичка си ти?
— Чик-чирик… аз съм един човек, който кара птичето да пее и да говори. Моля те, чик-чирик, ела да си поговорим!
— Никога през живота си не съм виждала птичка, която да говори — каза тя и направи няколко стъпки към клетката. Малкото птиче продължаваше да подскача, но Мод се успокои, защото видя, че то беше твърде малко, за да представлява някаква заплаха за нея. А освен това беше прекрасно, че можеше да говори. Тя се наведе към него.
— Чик-чирик… как се казваш, чик?
— Мод. Мод Мелингам — отвърна тя и се наведе още по-напред към клетката.
— Чик, чик, Мод. Хубаво име, хубаво име, чик, чик. Аз се казвам Евърейд, чик… чи…
Мод надникна в клетката и очите й се разшириха от почуда.
— Но ти не си истинско птиче — извика тя. — Ти си само една нарисувана играчка. Какво е това?
— О, Боже! Открихте ме — каза един мъжки глас зад гърба й. Тя скочи на крака, обърна се и видя силуета на висок мъж, който се измъкваше от потъналата в мрак страна и излезе на светлото. — И все пак признайте, че за известно време успях да ви заблудя.
Мод неволно пристъпи назад, без да изпуска от очи мъжа, в когото тя веднага разпозна човека с шапката с пера от каретата. Сега, когато се намираше само на няколко крачки от нея, той изглеждаше още по-красив: висок, широкоплещест, с плавни маниери, тъмна, стигаща до раменете му коса, усмихнати зелени очи, които грееха върху издълженото му деликатно лице, здрава челюст и голяма, добре оформена уста, колкото волева, толкова и подканваща.
— Вие… вие ли говорехте преди малко? — приглушено попита тя.
Мъжът се засмя.
— Позволете ми да се представя — каза той и грациозно се поклони. — Алън Дезмънд, госпожице, на вашите услуги. И уви, не аз бях този, който сътвори тези вълшебни звуци, а онзи красив младеж ей там, зад колесницата на Аполон. Бих могъл само да мечтая за дарбата му, която кара птичето да говори, но все още не съм усвоил това изкуство. Въпреки това — весело добави той — съм усвоил много други.
Мод се обърна, за да види и другия мъж, който се показа от сянката зад клетката. Той бе по-нисък на ръст и по-слаб от Алън Дезмънд, а на главата си носеше перука с опашка. Ръцете му бяха малки и нежни като на жена и той плавно ги разтвори встрани, докато се покланяше. Когато отново вдигна глава, тя видя как в сивите му очи проблесна закачливо пламъче.