Когато заветният миг дойде, тя се закова на място и Ева почти насила трябваше да я избута на сцената. Когато светлината падна върху фигурата й, тя си пое дълбоко дъх, вирна брадичка и се запъти към предната част на сцената, където й бе наредено да застане.
В залата се възцари необикновена тишина. Мод стоеше, треперейки като вейка, без да смее да вдигне очи към публиката, която се оказа прекалено близо до мястото, където бе застанала. За части от секундата си помисли, че може би нещо в роклята й не бе наред, но после отново си пое дъх, вдигна глава, отвори широко очи и чаровно се усмихна.
През залата премина шумен възглас на одобрение, последван от бурни аплодисменти. Някои от мъжете станаха на крака и започнаха да викат. Думите им достигаха и до нейните уши.
— Каква прелест!
— Защо не ни я показахте по-рано?
— Истинска Венера!
— Ще ни изпееш ли една песен, хубавице?
— Как се казва… Мод? Мод Мейкджой! Много й отива!
— Ура за граф Стенбъри!
Мод слушаше възторжените комплименти и самочувствието й взе да нараства. Не е чак толкова лошо да си актриса, помисли си тя, и изведнъж работата й започна да й харесва. Усмихна се още по-широко, а лицата на жените зад гърба й, които досега изпълняваха главните роли, се свиха в болезнени гримаси. Алън, който чакаше в единия край на сцената, защото следващото появяване бе негово, нарочно удължи малко времето на аплодисментите. Той изпитваше истинско задоволство, че се бе оказал прав. Ако Мод успееше да се научи да се изразява прилично, бъдещето й в неговата трупа наистина обещаваше да бъде изпълнено с блясък.
Той нарочно не прекъсна ръкоплясканията още известно време, за да вбеси окончателно Кити и Франсис, после даде знак пиесата да продължи. За Мод, която бе приковала вниманието на всички хора от залата, продължението бе един ужасен провал. През цялото време, докато беше на сцената, тя трябваше да понася издевателствата на Кити, която се изправи точно пред нея, въпреки че мястото й изобщо не беше там. Неимоверно разперената й рокля и високата близо три фута прическа на съперницата й я закриваха изцяло от очите на публиката. След това Франсис, която подаваше някои от репликите й, реши да си измисли нови и така я обърка, че тя не можа да изрече сносно и малкото думи, които имаше да казва. Най-дългата й реч бе прекъсната по средата от мисис Макоули, която вече владееше положението. Мод погледна към Алън, надявайки се, че той ще обуздае актрисите си, но той само загадъчно й се усмихна. Когато най-накрая напусна сцената, едва сдържаше сълзите си и изобщо не обърна внимание на одобрителните възгласи, с който я изпрати публиката.
Тя се поуспокои малко след пиесата, защото една групичка от мъже и жени дойдоха да я потърсят в гримьорната, за да я отрупат с възторжени комплименти. Мод прекрасно съзнаваше, че така Кити и Франсис нямаше да я заобичат повече, но в момента това изобщо не я интересуваше. На война като на война! Те едва ли някога бяха получавали толкова ентусиазирани овации. Нека да ревнуват!
Тя отпрати почитателите си, изтри грима, навлече всекидневната си рокля и хукна да търси Алън Дезмънд с пламнали от гняв очи и сърце, готово за мъст.
Глава 9
Около сградата на Питърбъро Хол имаше десетина кръчми и Мод надникна във всички, без да успее да намери Алън. В петата поред откри Джеръми, който добре си беше пийнал и развличаше една група ококорили от почуда очи фермери. Мод нямаше никаква представа къде бе изчезнал Алън.
След като остави зад себе си задименото помещение на последната кръчма, Мод излезе на улицата и се примири с мисълта, че трябва да стаява гнева си до следващата сутрин. Точно в този момент го забеляза.
Отново бе започнало да вали и мокрият паваж лъщеше под бледата лунна светлина. Той стоеше в края на улицата, в компанията на други двама мъже, загърнати в тъмни пелерини и с ниско нахлупени шапки. Отначало Мод не го позна, но после долови характерния му тембър, който беше ясен дори и когато говореше по-тихо.