Когато дишането им се поуталожи, те разхлабиха прегръдката си и с леко нежелание той се отдръпна, за да легне до нея, като продължаваше да я гали.
— О, Господи! — задъхано промълви Мод.
— Сега разбра ли какво пропускаше? — каза той и нежно я целуна по челото.
Мод се усмихна и се загледа в очите му, все още замъглени от задоволеното желание.
— Мисля, че сгреших, като чаках толкова дълго.
— Не — отвърна той и оправи косата й. — Ти чакаше мен и не сгреши.
Тя се сгуши до него и вдиша мириса му, примесен с дъхавите изпарения на сеното. Ризата му се бе разкопчала и откриваше русите косъмчета по разголената му гръд. Никога досега не се бе чувствала толкова съвършена, цялостна и задоволена. Тя беше жена и лежеше в прегръдките на мъжа, когото толкова силно обичаше. За първи път през живота си се почувства истинска жена. Сега и тя бе част от световното тайнство, което обединяваше в едно цяло мъжа и жената. То бе едновременно най-разпространеният ритуал и най-прекрасното изживяване, което можеше да съществува по земята.
Той леко повдигна ръката й и я насочи надолу към отпусната си и поизтощена мъжественост. Отначало плахо, но после с нарастващ възторг и преклонение, тя започна да я гали и изучава и скоро усети как отново започна да се втвърдява под ласките й.
— Това е най-прекрасното нещо на света — закачливо каза тя.
— Радвам се, че ти харесва.
— Обожавам го.
Той се засмя, притисна я и я целуна.
— Мод, ти си истинска чаровница. Притежаваш странна смесица от невинност и чар. Хората направо ще полудеят по теб.
Тя го отблъсна.
— Затова ли реши да ме любиш? За да ме направиш примамка за публиката, така ли?
— Мога да те използвам и за това, но повярвай ми, причината не е тази. — Той положи глава на гърдите й. — Вярваш ли ми?
Тя извика, когато той захапа едното й зърно, и леко го блъсна.
— Вярвам ти, наистина ти вярвам.
— О, Боже! — Той отново се засмя, обхвана я с ръце, събори я на земята и ловко я намести върху себе си. — Трябва да те науча на толкова много неща, и то не само за театъра. Още ли си твърдо решена да напуснеш трупата?
Тя погали лицето му и нежно го целуна.
— Може би ще преосмисля решението си.
— Ще бъде жалко, ако си тръгнеш, защото няма да можеш да прочетеш новата роля, която написах за теб.
Мод скочи на колене.
— Написал си нещо за мен?
— Специално за теб. Става дума за една нова пиеса, в която ти ще играеш една от главните роли. Няма да е много сложна и само ще подчертае качествата ти.
— О, но това е чудесно! — извика тя и весело плесна с ръце. — Значи наистина мога да постигна нещо много повече от ролята на Лидия?
— Разбира се, че можеш. Да не мислиш, че цял живот ще стоиш, без да продумаш нищо, облечена в онази гръцка туника?
— Вече не бях сигурна, особено след тази вечер. Толкова далечна ми изглежда тази перспектива. Но Кити и Франсис няма ли да ревнуват? Да напишеш роля специално за мен!
— Не и преди да започнеш да се перчиш пред тях. Преди и за тях съм писал специални роли. Всички драматурзи постъпват като мен.
Мод затаи дъх, легна до него и положи ръката му върху разголените си гърди.
— И тях ли си ги учил на това?
Той я придърпа към себе си и потърси устните й.
— Нито едната, нито другата някога са имали нужда да ги уча на нещо, повярвай ми. — Пръстите му отново се плъзнаха надолу към ханша й и позаспалото желание отново прерасна в буен поток.
— О, Алън — простена Мод, огъна тялото си и му предложи гърдите си. — Толкова те обичам!
Той зарови главата си между тях.
— И аз те обичам. „И ти отдавам тялото си в плен.“ Между другото, това е Конгрийв. „Любов заради любовта.“ Някой ден трябва да я прочетеш. От теб ще излезе една чудесна Анжелика.
— Точно сега едва ли приличам на ангел — каза Мод и усети как отново надигащите се вълни на удоволствието заплашваха да я погълнат.
Той прокара ръка по корема й и я стисна между бедрата.
— Мисля, че грешиш, защото току-що ми показа малка част от рая.
Когато отвори очи, първите лъчи на слънцето започваха да си проправят път през пролуките на стените в обора. Мод се сети къде се намираше, сепна се и разбра, че бе сама. Мястото, където бе лежал Алън, продължаваше да бъде леко вдлъбнато, но от него нямаше и следа. Тя почисти косата си от сламките и видя, че единият от конете липсваше. Значи все пак бе отишъл да върши работата си. Интересно от колко време беше сама, запита се тя.