Този път реши да не се ядосва, защото любовната тръпка от изминалата нощ бе все още жива. Тя усмихнато придърпа корсажа си и завърза връзките, надявайки се, че ще успее да прикрие обхваналите я задоволство и щастие. Не че толкова се притесняваше от Кити и Франсис, които със сигурност щяха да научат, че бе прекарала нощта с Алън и нямаше как да не ревнуват. Не искаше Джеръми да разбере. Имаше чувството, че това нямаше да му хареса, въпреки че не бе сигурна дали щеше да бъде от завист, или защото прекалено добре познаваше начина на живот, който водеше Алън.
Тя се измъкна от конюшнята точно навреме, преди момчетата да дойдат да нахранят конете, и се запъти към хана, в който бе настанена трупата. Повечето от актьорите още спяха, изморени от веселията, последвали представлението, така че тя се промъкна в стаята, без никой да я види. После се пъхна в леглото си, отново се усмихна и потъна в щастлив сън.
Алън нямаше намерение да напуска толкова късно Питърбъро. Къщата, към която се бе отправил, не се намираше много далеч от града, но тъмнината му пречеше да се придвижва по-бързо. Дъждът бе спрял и пътят се бе превърнал в гъста кал. Добре, че поне сега луната осветяваше, макар и бегло, алеята.
Той се сети за времето, прекарано в конюшнята. Устните му се разтеглиха в усмивка при мисълта на нежното, изтегнато върху сламата тяло на Мод. Почувства как при спомена за опустошителната й страст отвътре го заля гореща вълна на задоволство. Тя беше всичко, което бе очаквал да бъде. Откликваше с всички части на тялото си, и при това с неподправена радост и удоволствие. Нещо повече, в нея се наблюдаваше една цялостна всеотдайност, която, той не се съмняваше, с времето щеше да стане още по-голяма. При мисълта за това слабините му пламнаха.
Но дали бе достатъчно разумно да попада в плен на подобни чувства, прошепна един тих глас. Мод не приличаше на Кити и Франсис, нито на останалите жени, с които бе общувал през изминалите години. От цялото й същество се излъчваше безупречна почтеност. Тя би се отдала изцяло само на един-единствен мъж. Дали бе достатъчно разумно да я накара да мисли, че той можеше да бъде този мъж?
Той не можа да намери отговор на последния въпрос и зави по една малка алея, водеща към внезапно изникналите тъмни очертания на къща. Тъй като пристигаше доста по-късно от предвидено, той се изпълни с лоши предчувствия при вида на потъналите в мрак прозорци. Веднага след това обаче зад един от прозорците на долния етаж пробяга смътна светлинка. Той се успокои, че Менсис все още го чакаше, привърза коня си на един от стълбовете до ниската порта и тихо почука на входната врата.
Алън очакваше да му отвори някоя полузаспала прислужница и искрено се учуди, когато пред него застана една жена, облечена в дълъг розов халат. Тя бързо затвори вратата зад гърба си, облегна се и впи очи в лицето му. Тъмната й разпусната коса се стелеше покрай лицето й и падаше над гърдите й, които надничаха през широкото деколте на дрехата й. Бледото пламъче на свещта освети късче бяла кожа, предизвикателно разтворени розови устни и тъмни, изгарящи от страст очи, приковани върху лицето му.
— Мислех, че никога няма да дойдеш — прошепна тя.
— Маргарет, защо още стоиш будна? — тихо я сгълча Алън. — По това време трябваше да си в леглото си, а не да отваряш вратата на непознати. Къде е прислугата?
— Отпратих ги. Чаках те. Не искам да си лягам без теб. — Тя ласкаво обгърна раменете му и притисна устни в неговите. Острият й език заигра по тях, търсейки пролука.
Алън рязко свали ръцете й и сам се учуди на самообладанието си. Обикновено с готовност се отзоваваше на неприкритите й покани. В миналото двамата бяха имали не една и две срещи. Но тази нощ той имаше достатъчно основателни причини да не я последва.
— Какво ще си помисли баща ти, ако те завари така?
— Той заспа преди няколко часа — прошепна тя, обсипвайки лицето и врата му с безброй целувки.
Алън я хвана за раменете и я отблъсна.
— Виж какво, идвам отдалече, за да се срещна с Менсис, и много закъснях. Остави ме да поговоря с него, а после ще мислим за удоволствието.
Тя изви глава и го изгледа изпитателно:
— Като свършиш, ще се качиш ли при мен?
— Ако имам време — отвърна той, като се постара гласът му да прозвучи убедително.
Тя се намръщи, но не можеше да стори нищо. После се приближи, прокара пръст през гърдите до панталона му и каза:
— Постарай се да намериш време. Обещавам ти, че няма да съжаляваш.
Алън отстрани ръката й, усмихна се и добави: