Промяната в лицето на Алън, което от весело и непринудено ставаше сурово и решително, винаги учудваше Менсис, независимо от факта, че се познаваха от години. Той поклати глава. Никак не се бе променил. Защо ли изобщо направи опит да го убеждава да се върне?
Алън потрепери.
— Хайде да не говорим повече за това! Как е братовчед ми? Справя ли се добре с управлението?
— О, да. Доста умело брани интересите ти. Донесох ти част от последните печалби — добави той и подхвърли една тежка кожена кесия върху масата. — Бих искал вътре да има повече пари.
Алън взе кесията и я претегли в ръка.
— Изглежда ми напълно достатъчно. Благодаря ти! Надявам се, че братовчед ми не забравя да задели част и за себе си. Един ден той може да стане господарят на онези земи.
— Не и докато си жив. Скъпо момче, защо поне не дойдеш да ни видиш?
— Не желая да виждам отново Шотландия. Не и преди да приключа с някои неща тук, в Англия. Предай на братовчед ми, че му гласувам пълно доверие за всичко.
Менсис отново поклати глава.
— Да приключиш с някои неща в Англия — опасни неща! Безумни, неосъществими мечти, които могат само да доведат до нови кръвопролития.
Алън пристъпи напред и прегърна слабия стар човек.
— Хайде стига, не бъди толкова сърдит. Каквото и да кажеш, няма да успееш да осуетиш плановете ми, така че нека поговорим за по-приятни неща. Толкова рядко те виждам и горя от нетърпение да узная какво правят приятелите ми в Шотландия.
Той отново седна и Менсис започна да разказва за живота на хората от родния му край. Въпреки че Алън наистина се вълнуваше, той усети, че мислите му отново се върнаха към сладостното преживяване в конюшнята на Питърбъро. Той се учуди, че устните му се разтеглиха в усмивка, а сърцето му силно затуптя. Това никога не се бе случвало по-рано.
Без да иска, потъна в мислите си. Мод бе очарователно момиче, но не биваше да допуска образът й да засенчва важността на мисията, с която се бе нагърбил. Може би трябваше да внимава да не се увлича прекалено много по нея и да не му остане време за основното си задължение? Твърде много се притесняваше, че това може да се случи, ако наоколо се върти момиче като Мод.
Докато Менсис продължаваше монотонния си разказ, мислите на Алън се насочиха и към Маргарет, която го чакаше горе, излегната на бялата си позлатена спалня. Дали да прекара остатъка на нощта при нея, или да предприеме обратно изморителното, самотно пътуване до хана на Питърбъро?
Не, реши той, нямаше да направи нито едното, нито другото. Щеше да прекара нощта в конюшнята, при коня си, и на зазоряване щеше да си тръгне, оставяйки бележка на Маргарет, че са го извикали обратно по спешност. Въпреки че подобно нещо се случваше за първи път през живота му, той не беше в състояние да люби друга жена веднага, след като бе направил това с Мод.
Трупата остана в Питърбъро четири дни. Мод продължаваше да играе ролята на Лидия, а по време на другите пиеси се появяваше като статистка. В свободното си време учеше нови роли, включително и тази, която Алън бе написал специално за нея. Това беше една приятна комедия, в която тя имаше малко реплики, но затова пък много духовити и забавни. Сценичната треска така я бе завладяла, че тя с нетърпение чакаше премиерата.
Ролята на Лидия й бе донесла известна слава и след всяко представление зад кулисите я чакаше неизменната тълпа почитатели от всички възрасти. Тя се научи как да се отървава от тях, дори и когато явно й предлагаха услугите си. На нея й бе достатъчно, че името й започваше да става все по-познато.
Къде по-трудно бе общуването й с Алън. Когато се намираха с хората от трупата, той се държеше с нея като с всички останали. Избягваше да й обръща някакво по-специално внимание. Не я посещаваше в стаята й в хана и тя бе започнала да мисли, че нощта в конюшнята бе само сън. Една вечер обаче я застигна в тъмния вестибюл, докато отиваше на вечеря. Наоколо нямаше никой и той като че ли щеше да я подмине, но изведнъж спря, притисна я до стената и я обсипа с целувки. Мод толкова дълго бе чакала този момент и така силно се измъчваше заради безразличието му, че сърцето й учестено заби и тя усети как за малко да експлодира от щастие. Двамата се почувстваха обзети от пламенно и изпепеляващо желание. Алън я притисна на стената, а ръцете му яростно замачкаха тялото й.
— Ела в стаята ми — прошепна той и я повлече обратно към вратата. Побърза да я затвори зад гърба си, смъкна деколтето на роклята й и зарови лице в развълнуваните й гърди. Почти не усетиха кога свалиха дрехите си и той я понесе към леглото. Радостта и удоволствието от допира с горещото й тяло бяха още по-завладяващи, особено за Мод, която никога не бе предполагала, че любовта можеше да се прави и върху пухен дюшек.