Когато и втората седмица премина по същия начин, Алън, специално за нея, написа един епилог, който постави между края на пиесата и музикалното изпълнение, което следваше. Стиховете бяха духовити и закачливи, и тя ги изпълни с толкова много ентусиазъм и чар, че за първи път усети как публиката изведнъж стана съпричастна. На следващата вечер мъжете тропаха с крака и бурно ръкопляскаха, а след третото представление тя бе на път да постигне успеха, за който бе мечтала. Името на Мод Мейкджой скоро стана едно от най-популярните сред театралните среди. След представленията в гримьорната й се изсипваха тълпи от почитатели, които я заливаха с комплименти и подаръци, и в един момент тя се озова с толкова много обожатели, колкото не можеше да си представи.
Каква бе изненадата й, когато след третата седмица на успешни представления Алън нае, специално за нея, една малка къща недалеч от Лейчестър Скуеър. Тя беше скромна, но кокетна, с красиво кръгло прозорче над входната врата и вестибюл, който водеше към трапезарията и салона на първия етаж. Стените бяха с фини китайски тапети, а самите помещения — обзаведени с красиви мебели от полирано черешово дърво.
— Колко е красиво! — възкликна Мод и започна да влиза от стая от стая, а възхитените й очи обхождаха сребърните фруктиери и свещници, кристалните висулки на полилея, гипсовите отливки, лъскавата пъстра дамаска на креслата и турските килими. — Никога не съм влизала в по-прекрасен дом от този!
Той обгърна раменете й я притисна към себе си.
— Ти го заслужаваш. Малката ни трупа никога не е била по-печеливша, нито пък е била изправена пред толкова блестящи перспективи като сега.
Тя вдигна искрящото си от задоволство лице към устните му.
— О, Алън, никога не съм мислила, че някога ще притежавам собствена къща, и то толкова красива!
— Е, не бих казал, че ще си съвсем сама, защото възнамерявам да прекарвам немалко време тук. На долния етаж има малка стая, която смятам да превърна в свой кабинет.
Сърцето й радостно трепна. Никога не си бе представяла, че ще има толкова хубава къща, която да дели с Алън. Тя нежно погали бузата му, обходи извивката на устните и се спря на малката трапчинка на брадичката.
— Напиши ми още един такъв епилог и скоро ще можеш да наемеш още една къща. Обещавам ти!
Въпреки че Алън наистина живееше при нея в къщата на Лейчестър Скуеър, Мод скоро си даде сметка, че през повечето време не можеше да общува с него. Бързо свикна със среднощните му посещения в леглото й, когато трескавите му милувки я изтръгваха от дълбокия сън, а ловките му пръсти възбуждаха сетивата й до такава степен, че всеки сантиметър от тялото й започваше страстно да го желае. Когато най-накрая, задоволена, тя отново заспиваше в обятията му, никак не се учудваше, ако откриеше на следващата сутрин, че мястото до нея вече е празно.
По време на следобедните репетиции и вечерните представления Алън се отнасяше към нея със същата сдържана, но възпитана учтивост, както към Кити и Франсис и много скоро това започна да я кара да се чувства объркана и притеснена. Тя упорито търпеше странното поведение и отклоняваше обожателите си, които с всеки изминат ден ставаха все по-настойчиви, докато в един момент усети, че вече не издържа. Една сутрин връхлетя в кабинета му, изтръгна перото от ръцете му и ядосано го помоли да й отдели няколко минути.
— Не разбирам какво те притеснява — каза Алън, когато учудването му премина. — Притежаваш тази къща, на път си да се превърнеш в една от най-големите лондонски знаменитости, а аз прекарвам при теб минимум по две нощи на седмица. Какво повече искаш?
— Аз изобщо не мога да те видя — горчиво отвърна Мод.
— Виждаш ме през цялото време.
— Да, но това е само професионално. Какво представлявам аз за теб? Нещо като тайна любовница ли? Кой ли може да го разбере, освен ако не те видят как се промъкваш нощем в леглото ми? Със сигурност не съм твоя съпруга. Изглежда, че съм просто, твоето… каук беше думата… — протеже.
— Ти си всичко, което ми изреди, с изключение на съпруга, а аз нямам намерение да се женя за никого, никога. Всички знаят, че живеем заедно. Естествено е да си мислят, че сме и любовници.
— Но ние не живеем заедно. Ти никога не си тук.
Алън се намръщи.
— Мод, държа да научиш, че освен театъра имам и някои други интереси. Те поглъщат известна част от времето ми и аз нямам намерение да ги изоставям.
Мод се втурна към прозореца.
— Други жени, предполагам.