— Лъжец! Романтичен както винаги. Защо чак сега се сети за мен? — смеейки се, отвърна тя и престорено сърдито го перна през ръката.
Алън придърпа Мод до себе си.
— Позволете да ви представя Мод Мейкджой, най-новото откритие на сезона. Мод, това е мадам Луиз дьо ла Трембрие.
Жените сдържано кимнаха една на друга.
— Позволете и на мен да ви представя генерал Емброуз Уилкс — каза Луиз и посочи придружителя си. — Алън Дезмънд, генерален директор, драматург и актьор от трупата на граф Стенбъри, „Стенбъри Плейърс“.
Малките очи на генерала бегло огледаха Алън и се заковаха върху Мод. Той хвана ръката й я потупа с огромната си длан.
— Очарован съм, мис Мейкджой. Наблюдавал съм играта ви. Смея да твърдя, че извън театъра вие сте дори още по-красива.
Мод се почувства поласкана и хвърли един поглед към Алън, надявайки се, че и той бе чул комплимента. Малко по-късно обаче задоволството й прерасна в учудване, когато Алън закрачи редом до Луиз и я остави в компанията на генерала, който побърза да я хване за ръката.
— Тъкмо мислехме да похапнем — подхвърли Луиз през рамо. — Надявам се, че ще се присъедините към нас?
— Ами… не знам — заекна Мод.
— Но, разбира се — продължи бързо Луиз. — Не желая да слушам никакви извинения. Толкова рядко ми се удава да срещна стария си приятел — добави тя и се притисна към ръката на Алън.
Уилкс се наклони към Мод и зашепна поверително:
— Знаете ли от колко време мечтая да се запозная с вас, мис Мейкджой? Ще ми позволите ли да ви наричам Мод? — Приковала очи върху двете фигури пред себе си, Мод разсеяно кимна. — Бих могъл да ви посетя в гримьорната, разбира се — продължи Уилкс, — но, да си призная, ненавиждам да се смесвам с цялата онази паплач от надути контета. Надявах се да дойде ден като този. Какво радостно стечение на обстоятелствата, че това се случи точно тази вечер!
— Моля? О, да. Наистина.
Той умишлено остави другите малко да се поотдалечат.
— Луиз е моя много добра приятелка, но работата е там, че докато от време на време съм тук, в Лондон, в очакване на нови нареждания, аз често изпитвам огромната нужда от… ъ-ъ някое ново запознанство. Вие сте едно прелестно създание и…
— Нареждания ли? Значи наистина командвате цяла армия?
Той високо се изсмя.
— Скъпа моя, всички генерали разполагат с армии, иначе защо им е да са генерали? Освен ако не са излезли в пенсия, разбира се, но засега аз съм твърде далеч от тази мисъл. В момента армията ми е разквартирувана край Бристол в очакване на заповеди.
— Но срещу кого се биете?
Малките му очи се разшириха от учудване.
— Но, Мод, скъпа, нима не сте се интересували какво става по света, преди да постъпите в театъра? Срещу французите, разбира се. Тези жабари постоянно ни създават проблеми. Сега ни заплашват, че ще ни отнемат американските колонии, и което е по-опасно, Западна Индия, откъдето доставяме захар. Тези нахалници трябва да получат добър урок.
— И вие сте идеалният човек за тази работа — отвърна Мод, като се постара да не прихне. Мисълта, че този дебел, надут човек живее с героичните помисли, че може да отърве Англия от френската заплаха, бе направо комична.
Уилкс горделиво изпъчи гърди.
— Предполагам, че е така. И кралят мисли същото.
Усмивката на Мод се стопи, когато тя видя как Алън и Луиз бяха склонили глави един към друг и тихо разговаряха, докато се разхождаха. Тя се постара да насочи вниманието си към генерал Уилкс, чийто вроден егоизъм, придружен от ненужно високото самочувствие, само го караше да изглежда още по-смешен. Той беше висок, едър мъж, с широка челюст, пълни устни и гъсти вежди, който почти скриваха малките му, неестествено разположени близо едно до друго очи. Сигурно смяташе, че престижът и общественото му положение бяха достатъчни, за да прикриват останалите му недостатъци, и по всичко личеше, че се стараеше да я впечатли. „Защо пък да не се поддам на играта му — помисли си тя. — Може би един лек флирт би напомнил на Алън, че не само на него е позволено да си разрешава волности.“
Когато двете двойки се изкачиха по ниските стъпала и влязоха в един павилион с драпирани в червено кадифе стени, сгушен под гъстите корони на дърветата, тя бе успяла да развесели генерала с разказите за първите си опити на сцената като актриса. Звънливият й глас и гръмкият му смях бяха в явен контраст с тихото шепнене на другата двойка. В павилиона бяха подредени маси, покрити с ленени покривки, и когато си намериха места, Луиз цялата засия. Сякаш изпод земята около тях изникна ято сервитьори, които отрупаха масата със сирена, плодове, хляб, студени закуски и им наляха вино от три големи кани. Храната и алкохолът повишиха градуса на настроението им и много скоро четиримата започнаха чудесно да се забавляват. Малко по-късно празненството стана още по-оживено, защото покрай павилиона минаха няколко приятели на Луиз и тя ги покани да се присъединят към тях.