Моделът

Бърнард Меламъд Моделът

Една ранна сутрин Ифранм Илайху телефонира в Дружеството на изучаващите живопис и попита как би могъл да намери модел, опитна жена, която ще може да рисува гола. На жената, с която говореше по телефона, обясни, че му е необходима някоя на около трийсет.

— В състояние ли сте да ми помогнете? — Не съм срещала името ви — каза жената на телефона. — Обръщал ли сте се друг път към нас? Имаме студенти, които работят като модели, но обикновено само за художници, които познаваме.

Г-н Илайху каза, че не е бил във връзка с тях, Уведоми я, че е художник любител, който навремето е учил в дружеството.

— Имате ли ателие?

— Имам просторна всекидневна с много светлина. Не съм младеж — продължи той, — но след толкова години започнах да рисувам отново и искам да направя няколко актови етюда, за да си възвърна чувството за форма. Не съм професионалист, нали разбирате, но се отнасям сериозно към рисуването. Ако са ви необходими справки за морала ми, мога да ви ги дам.

Попита каква е в момента цената на моделите и след известна пауза жената отговори:

— Шест и петдесет на час. — Г-н Илайху каза, че е приемливо. Той сякаш имаше желание да говори още, но тя не го насърчи, Записа си името и адреса му и каза, че вероятно ще му намери някоя за вдругиден. Той й благодари за отзивчивостта.

Това беше в сряда. Моделът се появи в петък сутринта. Бе се обадила предишната вечер, за да се уговорят по кое време да дойде. Позвъни на вратата малко след девет часа и г-н Илайху незабавно се запъти да й отвори. Той беше седемдесетгодишен човек с прошарена коса, който живееше на Девето авеню в къща от кафеникав камък и беше развълнуван от перспективата да рисува млада жена.

Моделът бе неугледна жена на около двайсет и седем години и старият художник реши, че най-хубавото у нея са очите й. В ясния пролетен ден носеше синя мушама. Старият художник хареса лицето й, но не се издаде. Тя почти не го погледна, докато влизаше решително в стаята.

— Добър ден — каза той и тя отвърна:

— Добър ден.

— Сякаш е пролет — каза старецът. — Листата никнат отново.

— Къде да се преоблека? — запита моделът.

Г-н Илайху я запита за името й и тя отвърна:

— Г-ца Пери.

— Можете да се преоблечете в банята, струва ми се, г-це Пери, или ако предпочитате, стаята ми, в дъното на коридора. Празна е, там също можете да се преоблечете. По-топло е, отколкото в банята. Моделът каза, че й е безразлично, но все пак предпочита да се преоблече в банята.

— Както желаете — отвърна възрастният мъж.

— Жена ви тук ли е? — попита тя, оглеждайки

стаята.

— Вдовец съм.

Каза й, че навремето е имал дъщеря, но тя загинала при катастрофа.

Моделът се извини.

— Ще се преоблека и съм тук след секунда.

— Няма защо да бързате — каза г-н Илайху, доволен, че ще я рисува.

Г-ца Пери влезе в банята, съблече се там и бързо се върна. Измъкна се от хавлиената си роба. Главата и раменете й бяха стройни и добре оформени. Попита стареца как иска да позира. Той стоеше до кухненската маса с емайлиран плот във всекидневната с голям прозорец. На плота на масата беше изстискал и размесваше съдържанието на две малки туби с боя. Имаше още три туби, до които не се докосваше. Моделът смукна за последен път от цигарата си и я изгаси върху Капака на една консервена кутия от кафе, която се намираше върху кухненската маса.

— Надявам се, че нямате нищо против да попушвам от време на време?

— Нямам нищо против, ако го правите, когато си почивам.

— Точно това имах предвид. Тя го наблюдаваше как бавно размесва боите. Г-н Илайху не погледна веднага голото й тяло, но каза, че иска да седне на стола до прозореца. Той гледаше към заден двор с райско дърво, чиито листа току-що бяха покълнали.

— Как искате да седна, със скръстени крака, или не?

— Както предпочитате. Скръстени или не, за мен няма никакво значение. Както ще се чувствате по-удобно.

Моделът сякаш се учуди на това, но седна на жълтия стол до прозореца и преметна крак връз крак. Имаше хубава фигура.

— Така добре ли е? — Г-н Илайху кимна:

— Добре — каза той. — Много добре. — Потопи четката в размесената боя на масата и след като погледна голото тяло на модела, започна да рисува. Поглеждаше я, след което бързо отместваше поглед, сякаш се боеше да не я оскърби. Но изражението му беше безпристрастно. Рисуваше видимо небрежно, като от време на време вдигаше очи към модела. Не я гледаше често. Тя сякаш изобщо не го забелязваше. Веднъж се извърна да погледне райското дърво и той се взря за миг в нея, за да разбере какво е могла да види там.

После започна да гледа художника с интерес.