Затрополих из всекидневната, сложих чайката на пода и започнах да я развързвам, а тя дрезгаво пищеше. Привлечени от шума, мама и Марго дотичаха от кухнята. Алеко, вече освободен от ризата ми, стоеше в средата на стаята с клюн, все още здраво увит с носната ми кърпа и яростно надаваше тръбни звуци.
— Господи, какво е това? — ахна мама.
— Каква огромна птица! — възкликна Марго. — Това орел ли е?
Липсата на всякакви познания по орнитология от страна на семейството ми винаги ме дразнеше. Сопнато им обясних, че това не е орел, а черногърба чайка и им разказах как съм се сдобил е нея.
— Но, миличък, как ще я изхраним? — попита мама. — Яде ли риба?
Заявих уверено, че Алеко яде всичко. Опитах се да го хвана, за да освободя клюна му, но той явно си мислеше, че го нападам — започна да пищи и да тръби високо през кърпата. Този нов пристъп на ярост накара Лари и Лесли да излязат от стаите си.
— Кой, по дяволите, свири на гайда? — втурна се ядосан във всекидневната Лари.
Алеко поспря за миг, огледа спокойно новодошлия и като прецени колко струва, закрещя силно и презрително.
— Господи! — каза Лари, като бързо отстъпи и се блъсна в Лесли. — Какво, по дяволите, е това?
— Това е новата птица на Джери — осведоми го Марго. — Нали е много свирепа?
— Това е чайка — каза Лесли, като надникна през рамото на Лари. — Ама че голямо кречетало!
— Глупости — отсече Лари. — Това е албатрос.
— Не, чайка е.
— Глупости говориш. Къде се е чуло и видяло да има такива големи чайки? Казвам ти, това огромно чудовище е албатрос.
Алеко направи няколко крачки към Лари и отново нададе вик.
— Махнете го! — нареди Лари. — Джери, обуздай тая проклетия, готви се да ме нападне!
— Не мърдай, и няма да те закачи — посъветва го Лесли.
— На тебе ти е лесно, защото си зад гърба ми. Джери, веднага улови птицата, преди да ми нанесе непоправими щети!
— Не крещи така, миличък, ще я изплашиш.
— Хубава работа! Тази птица на пода, голяма колкото митическата Рух66, размахва криле, готова да нападне всеки, а вие ми казвате да не я плаша!
Успях да се прокрадна зад Алеко и да го сграбча, и докато той заглушено протестираше, успях да махна кърпата от клюна му. Когато я пуснах, чайката възмутено се отърси и два-три пъти изтрака с клюн, сякаш изплющя камшик.
— Само чуйте! — извика Лари. — Скърца със зъби!
— Те нямат зъби — отбеляза Лесли.
— Въпреки това скърца с нещо. Надявам се, мамо, че няма да разрешиш на Джери да го задържи. Явно това е опасен звяр, само погледни очите му. Освен това носи нещастие.
— Защо пък нещастие? — попита мама, която проявяваше дълбок интерес към поверията.
— Това е всеизвестно. Ако внесеш в къщата дори пера от него, всички се тръшват от чума, подлудяват и така нататък.
— Бъркаш го с пауните, миличък.
— Не, със сигурност знам, че албатросите носят нещастие. Всеизвестно е.
— Не, миличък, това е за пауните.
— Както и да е, не можем да оставим тая птица вкъщи. Ще бъде чисто безумие. Спомни си какво се е случило с древния мореплавател67. Като си лягаме, ще трябва да си слагаме под възглавницата арбалети.
— Ах, Лари, ти прекалено усложняваш нещата — каза мама. — Птицата ми се вижда съвсем питомна.
— Една прекрасна сутрин ще се събудиш и ще откриеш, че ти е изкълвала очите.
— Глупости говориш, миличък. Изглежда ми съвсем кротка.
В този миг Додо, която винаги схващаше със закъснение бързо протичащите събития, изведнъж забеляза Алеко. Задиша тежко, опули очи от любопитство, приближи до него с клатушкаща походка и го подуши. Алеко стремително насочи клюна си, и ако Додо в същия миг не се беше извърнала — привлечена от уплашения ми вик — носът й направо щеше да бъде отхапан, но сега само пострада от смекчен удар по главата, който толкова я изненада, че кракът й изскочи от ябълката. Тя отметна назад глава и запищя пронизително. Алеко явно реши, че това е предизвикателство към певческите му способности и положи всички сили да я надвика, като размаха така енергично криле, че угаси най-близката газена лампа.
67
Поема от английския поет С. Т. Коулридж (1772–1834), в която албатросът донася нещастие на моряците. — Б.пр.