— Видяхте ли? — доволно попита Лари. — Какво ви казах? От пет минути е в къщи и вече ще убие кучето.
Мама и Марго направиха масаж на Додо, и тя накрая млъкна, а Алеко наблюдаваше с интерес действията им. Затрака шумно с клюн, сякаш изумен колко е хилав кучешкият род, пищно украси пода и размаха оживено опашка, явно с чувството, че е направил страшно умно нещо.
— Прекрасно! — каза Лари. — Сега пък ще трябва да вървим из къщи, потънали до пояс в гуано.
— Не е ли по-добре да го изнесеш навън, миличък? — предложи мама. — Къде ще го държиш?
Казах, че мисля да разделя клетката на Савараките и да настаня Алеко в едната половина. Мама отвърна, че идеята ми е много добра. Докато приготвя клетката, вързах птицата на верандата, като поред уведомих всички членове на семейството за това. Когато седнахме да обядваме, Лари каза:
— Е, няма да бъдете прави да ме обвините, ако къщата бъде отнесена от ураган. Направих всичко, което можах — предупредих ви.
— Защо от ураган, миличък?
— Албатросите винаги докарват лошо време.
— За пръв път чувам да описват урагана като „лошо време“ — забеляза Лесли.
— Миличък, вече ти казах, че не албатросите, а пауните носят нещастие — с умолителен глас каза мама. — Зная го със сигурност, защото една моя леля имаше в къщата си паунови пера и готвачката й умря.
— Скъпа ми мамо, албатросът е известен в целия свят като птица, която означава лоша поличба. Знае се, че когато стари и опитни моряци видят албатрос, пребледняват и припадат. Повярвай ми, една прекрасна нощ ще открием, че на комина горят огньовете на свети Елм68 и преди да се опомним, ще бъдем удавени в леглата си от огромна приливна вълна.
— Каза, че ще има ураган — напомни му Марго.
— Ураган и огромна вълна — повтори Лари. — Както сигурно и леко земетресение, придружено с две-три изригвания на вулкан. Ако оставим звяра в къщи, това ще е предизвикателство спрямо Провидението.
— Как точно намери чайката? — попита ме Лесли.
Описах срещата си с Костис (като изобщо не споменах водните змии, защото змиите бяха табу за Лесли) и как ми беше дал птицата.
— Никой нормален човек не би направил подобен подарък — забеляза Лари. — А що за човек е този Костис?
Без да се замисля, отговорих, че е каторжник.
— Каторжник ли? — потрепери гласът на мама. Как така каторжник?
Обясних, че пускат Костис да си ходи у дома по празниците, тъй като е доверен член на колонията във Видо. Добавих, че двамата ще ходим за риба на следващата сутрин.
— Не съм сигурна, че това е разумно, миличък — каза мама със съмнение в гласа. — Не ми се нрави да скитосваш с някакъв каторжник. Кой знае какво престъпление е извършил.
Възмутено заявих, че зная отлично какво е престъплението му — убил е жена си.
— Той е убиец?! — ужаси се мама. — Но защо тогава го пускат из околността? Защо не са го обесили?
— Тук осъждат на смърт само бандитите — обясни Лесли. — За убийство дават три години, а за ловене на риба с динамит — пет.
— Направо смешно! — възмути се мама. — Това е най-скандалното нещо, което съм чувала.
— Намирам, че добре показва стойността на нещата — каза Лари. — Дребните риби се смятат по-важни от убитите съпруги.
— Във всеки случай няма да ти позволя да скитосваш с убиец — каза ми мама. — Може например да ти пререже гърлото.
След като цял час спорех и убеждавах мама, накрая тя се съгласи да ме пусне за риба с Костис, след като Лесли дойде с мене, за да го види. И така, на следващата сутрин отидох за риба с Костис и когато се завърнахме, бяхме уловили толкова риба, че Алеко щеше да се занимава с нея поне два дни. Помолих приятеля си да дойде до вилата, за да може мама сама да го проучи.
Мама много напрегна мисълта си и след големи усилия успя да си припомни две-три гръцки думи. Бедните й познания по чуждия език и в най-добрите случаи пречеха на разговора да се разпростре, а сега, когато бе изправена пред необходимостта да си приказва светски с убиец, тя изцяло забрави гръцкия. Седеше на верандата и се усмихваше нервно, докато Костис, облечен с избелялата си риза и скъсани панталони пиеше бира, а аз им превеждах.
— Изглежда много симпатичен — каза мама, когато Костис си взе довиждане. — Изобщо не прилича на убиец.
— Да не мислиш, че убийците имат заешки устни, куцат по рождение и в едната си ръка стискат шише с надпис „отрова“? — попита Лари.