— Смятам, че е задължително да се научи да танцува — казваше Марго. — Иначе ще израсне като тези ужасни дангалаци с отрязани езици.
— Да, миличка, но с това можем да почакаме. Джери трябва да получи някаква основа в неща като математика, френски… Пък и правописът му е отвратителен.
— Лтература! — казваше убедено Лари. — Това му трябва. Добра, солидна основа по литература. Останалото ще дойде от само себе си. Насърчавах го да прочете някои хубави книги.
— Не смяташ ли обаче, че му е малко рано за Рабле? — попита мама със съмнение в гласа.
— Чудесна смехория, чиста работа — каза небрежно Лари. — Важното е да разбере секса правилно отсега.
— Ти си маниак на тема секс — каза свенливо Марго. — Каквото и да обсъждаме, все гледаш да го вмъкнеш.
— Джери има нужда единствено от здравословен живот на открито. Ако се научи да стреля и да управлява лодка… — започна отново Лесли.
— О, престани да проповядваш като епископ… Още малко, и ще му препоръчаш хладни бани! — прекъсна го Лари.
— Грешката ти е там, че като изпаднеш в някое от проклетите си настроения, смяташ всяко свое хрумване за възможно най-доброто и отказваш дори да изслушаш чуждите гледни точки.
— Твоята гледна точка е толкова ограничена, че едва ли можеш да очакваш да те изслушам.
— Е, престанете, няма смисъл да се карате — намеси се мама.
— Защо? Лари е страшно неразумен.
— Виж го ти! — възмути се Лари. — Ако искаш да знаеш, аз съм най-разумният член на това семейство!
— Миличък, разбери, караниците ви няма да решат въпроса. Според мен имаме нужда от човек, който да преподава на Джери и да развива интересите му.
— Изглежда, че Джери има само един интерес каза с горчивина Лари. — Някаква ужасна страст да запълва времето си със зверове. Не смятам, че трябва да бъде насърчаван в това. В живота и без друго има толкова опасности… Тази сутрин например исках да си запаля цигара и една огромна земна пчела излетя от кибритената кутия…
— А в моята имаше скакалец — каза мрачно Лесли.
— Да, смятам, че трябва да се сложи край на това — каза Марго. — Намерих един отвратителен буркан с разни извиващи се неща и то не другаде, а на тоалетната си масичка.
— Клетото дете не го прави умишлено — взе да ги успокоява мама. — Толкова се интересува от тези неща!
— Нямам нищо против да ме нападат земни пчели, ако имаше смисъл — изтъкна Лари. — Но това е просто някакъв период. До четиринадесетата си година ще престане да се занимава с животни.
— Джери е в този период от двегодишната си възраст насам — каза мама. — И никакви признаци не дава, че ще престане някога.
— Е, в случай че настояваш да се натъпче с безполезна информация, предполагам, че Джордж може да се опита да го обучава — каза Лари.
— Това се казва щастливо хрумване — каза доволно мама. — Би ли отишъл при него? Мисля, че колкото по-скоро започне Джери, толкова по-добре.
Стоях в здрача под отворения прозорец, прегърнал рунтавия врат на Роджър, и слушах с интерес, в който бе примесено и възмущение, семейното обсъждане на съдбата ми. Когато решението беше взето, зачудих се малко кой е Джордж и защо да е толкова необходимо да вземам уроци. Но сумракът бе натежал от аромата на цветя, а маслиновите горички изглеждаха черни, тайнствени и привлекателни. Забравих за непосредствената опасност — че се готвят да ме образоват — и се отправих с Роджър из гъстия къпинак на лов за светулки.
Открих, че Джордж е стар приятел на Лари, дошъл на остров Корфу, за да пише. В това нямаше нищо необикновено, защото по това време познатите на Лари бяха все писатели, поети или художници. Нещо повече — на Джордж дължахме идването си в Корфу — написаните от него хвалебствени писма за острова бяха убедили Лари, че това е единственото място, където можем да живеем. Сега Джордж трябваше да изкупи прибързаността си.
Той дойде до вилата, за да разговаря за моето образование с мама, и ни запознаха. Гледахме се с подозрение. Джордж беше много висок и невероятно слаб човек, който се движеше със странните отсечени движения на марионетка. Мъртвешки изпитото му лице бе отчасти прикрито от плавно изостряща се кестенява брада и огромни очила с рамка от черупка на костенурка. Имаше дълбок и меланхоличен глас и сухо и саркастично чувство за хумор. Когато кажеше нещо смешно, усмихваше се доволно в брадата си хитро като лисица, без изобщо да се интересува как реагират другите.
Джордж прие сериозно задачата да ме обучава. Фактът, че на острова нямаше учебници, не представляваше пречка за него: просто прерови библиотеката си и в определения ден се появи въоръжен с твърде необичайно подбрани томове. Печално и търпеливо той ми преподаваше основите на географията по картите в края на едно старо издание на популярната Пиърсова енциклопедия; английски — по книги, включващи времето от Уайлд7 до Гибън8; френски — от дебелата и вълнуваща книга „Le Petit Larousse“9, и математика — по памет. От моя гледна точка обаче най-важното нещо беше, че посветихме част от времето си на естествената история и Джордж педантично и внимателно ме научи как да наблюдавам и как да записвам наблюденията си в дневник. Мигновено ентусиазираният ми, но случаен интерес към природата беше фокусиран и открих, че като си водя записки, научавам и запомням много повече. Единствените сутрини, в които не закъснявах за уроците бяха, когато се занимавахме с естествена история.